Никога няма да забравя първия път, когато говорих с него. Тогава още работех в клона на „Джиндайн“ в Манчестър, току-що бяха разработил системата за пречистване чрез електрофореза. Началните резултати бяха отлични, всички бяхме възбудени от успеха. Методът щеше да съкрати времето за изолиране наполовина. Екипът в лабораторията беше на върха на щастието. Казаха ми, че ще ме направят директор.
Тогава се обади Скоупс. Мислех, че иска да ни поздрави, може би да съобщи, че ни дава нови премии. Той обаче ме накара да замина за Бостън с първия възможен самолет. Трябваше да зарежа всичко, за да поема ръководството на някакъв много важен проект на „Джиндайн“. Дори не ме остави да завърша последните изследвания по метода; трябваше да зарежа всичките си сътрудници в Манчестър.
Спомняш си пътуването ми до Бостън. Предполагам, че след завръщането си съм бил малко неотзивчив, за което моля да ме извиниш. Брент умее да запалва хората със собствения си ентусиазъм. Няма смисъл да крия от теб сега, скоро всичко ще бъде публикувано.
Задачата ми беше, с две думи, да синтезирам изкуствена кръв. Да използвам неизчерпаемите ресурси на „Джиндайн“, за да създам заместител на човешката кръв. Препаративната работа вече беше свършена, така твърдеше Брент. Искаше обаче някой с моя опит и умения да я ръководи. Разработката ми на метода за пречистване чрез електрофореза ме правеше идеалния кандидат.
Идеята, признавам, беше благородна и Брент я представи брилянтно. Болниците вече нямаше да изпитват недостиг на кръв за преливане. Хората нямаше вече да се страхуват, че ще бъдат заразени. Хора с редки кръвни групи нямаше вече да умират от реакции на несъвместимост. Изкуствената кръв на „Джиндайн“ щеше да е чиста от всякакви зарази, щеше да е съвместима с всеки организъм и щеше да се произвежда в неограничени количества.
И така, аз напуснах Манчестър — напуснах теб, дома ни, всичко скъпо за мен — за да дойда в това забравено от Бога място. За да работя по проекта на Брент Скоупс и с малко късмет, да направя света малко по-добър. Мечтите са хубаво нещо. Но цената е висока.
12 юни
Скъпа Амико,
Реших в този дневник да опиша историята, която започнах миналия път отначало докрай. Може би през цялото време съм имал такава идея. След като си тръгнах от кивата миналия път, почувствах огромно облекчение. Затова ще продължа.
Спомням си една сутрин, беше може би около четири часа. Държах епруветка с кръв. Човешка кръв, но продуцирана от възможно най-далечния от човека организъм — почвената бактерия стрептококус. Бях вкарал гена за човешкия хемоглобин в микроба. Трансформираната бактерия вече произвеждаше човешки хемоглобин в огромни количества.
Защо стрептококус? Защото знаем за тази бактерия повече, отколкото за който и да било друг жив организъм на планетата. Целият му геном е картиран. Знаем как да срежем ДНК молекулата му, да вкараме ген и пак да я зашием.
Извини ме, че описвам нещата толкова опростено. Използвайки клетки от лигавицата на устата (от моята собствена уста), аз изрязах един ген от четвъртата хромозома, гена на 16S рРНК. Намножих го в милиони копия, вкарах ги в стрептококовите клетки и размножих бактериалната култура в големи колби с белтъчна хранителна среда. Независимо как звучи, скъпа моя, това беше най-лесната част от работата. Правено е неведнъж, включително и с гена на човешкия хемоглобин.
Вкарахме в тази бактерия, в този изключително примитивен организъм, нещо човешко. Всеки микроб носеше в себе си миниатюрна частица от човешкия организъм. Тази частица промени всички функции на бактериите и я принуди да прави само едно нещо: да продуцира човешки хемоглобин.
Това според мен е истинска магия — вълшебството на генетиката, в което никога не може да има провал.
В този момент започна истинската работа.
Може би трябва да обясня по-подробно. Молекулата на хемоглобина се състои от белтъчна част, наречена глобин, и четири включени в нея активни групи — хемове. Той се свързва с кислорода в белите дробове, заменя го с въглероден двуокис в тъканите и отново отделя въглеродния двуокис в белите дробове, за да бъде издишан.
Много „умна“ и много сложна молекула.
За жалост самият хемоглобин е смъртоносно отровен. Ако бъде инжектиран в човешкия организъм, вероятно ще доведе до фатален край. Затова трябва да е затворен в нещо. Обикновено това са червените кръвни клетки.