Затова на нас ни се наложи да създадем нещо, в което да включим нашия хемоглобин, да го направим безопасен. Микроскопична торбичка, ако мога да направя това сравнение. Но това нещо трябваше да може и да „диша“, да бъде пропускливо за кислорода и въглеродния двуокис.
Решихме да създадем такива малки „торбички“ от мембраните на разрушени клетки. Използвахме специален ензим, за да ги сглобим.
Накрая се изправихме пред последния проблем: да пречистим хемоглобина. Това може да звучи най-лесно от всичко.
Но не е.
Култивирахме бактериите в големи контейнери. Когато концентрацията на хемоглобина се покачеше над определена стойност, културата се отравяше. Всички бактерии измираха. Получавахме една безполезна смес, хемоглобинови молекули, примесени с остатъци от измрели бактерии.
Въпросът беше как да пречистим само белтъка, който ни трябва — да получим чист човешки хемоглобин. И то да бъде абсолютно чист. Да преливаш кръв не е като да гълташ хапчета. Много литри могат да бъдат вкарани в кръвообращението. Дори най-малки замърсявания могат да предизвикат непредвидени промени.
Някъде на този етап научихме какво става в Бостън. Икономистите и социолозите на компанията, при голяма секретност, проучвали пазара за новия продукт. Направили проучване на мнението на различни групи обикновени граждани и установили, че хората се страхуват от кръвопреливане, защото могат да се заразят: от СПИН, от хепатит, от други болести. Искали да бъдат сигурни, че кръвта, която им преливат, е чиста и безопасна.
Затова дадоха на нашия незавършен продукт названието „Пурблъд“ (Чиста кръв). Издаде се нареждане, във всички записки по изследванията, дори в разговорите помежду ни, да се нарича с това име. Всеки, който използва работното название „Хемоцил“, подлежеше на дисциплинарно наказание. Забраниха също думи като „синтетичен“ или „изкуствен“. Хората се страхували да използват генетично променени домати, мляко от генетично променени крави… да не говорим за „синтетична“ кръв. Предполагам, че в известен смисъл са прави. Мисълта, че такова нещо може да бъде вкарано във вените ти, вероятно не е много приятна.
Любов моя, слънцето се спуска към хоризонта и аз трябва да те оставям. Ще се върна утре. Ще кажа на Брент, че имам нужда от един ден почивка. Това не е лъжа. Не знаеш какво бреме пада от плещите ми, когато изливам душата си пред теб.
13 юни
Скъпа Амико,
Това е най-трудната част от историята. Тази част, която още не знам как да ти представя. Все още не съм сигурен дали да не изгоря тези страници. Не мога обаче да пазя повече тази тайна.
… И така, започнах пречистването. Обработихме стрептококовата култура по специален начин, за да разрушим бактериалните клетки. След това центрофугирахме разтвора и изхвърлихме утайката. Филтрирахме я през керамични филтри с микроскопични пори. Разделихме я на фракции. Никаква полза.
Разбираш ли, хемоглобинът е изключително нестабилна молекула. Не издържа на висока температура; не издържа на силни химикали. Всеки път, когато опитвах да го пречистя, той се разрушаваше. Молекулата губеше природната си структура — денатурираше се. Ставаше безполезна.
Нужен ни беше по-мек метод за пречистване. Затова Брент предложи да използвам собственото си електрофоретично пречистване.
Веднага осъзнах, че е прав. Нямаше причина да греши. Сигурно от неуместна стеснителност не се бях досетил сам.
Методът, разработен в Манчестър, представляваше модификация на обикновената електрофореза в гел, при която успявахме да отделим само молекулата с необходимата големина през серия гелове с различна плътност.
Въвеждането на метода тук отне време — време, през което Брент започна да нервничи. Най-накрая аз успях да пречистя три литра „Пурблъд“.
Електрофоретичното пречистване се оказа невероятно успешно. Изразходвах два от трите литра за допълнителни изследвания и доказах, че продуктът е с чистота шестнайсет на милион. Т.е. на един милион хемоглобинови молекули имаше шестнайсет молекули от различни примеси. Дори може би по-малко.
Това може да ти се струва изключително голяма чистота. И наистина тя е достатъчна за повечето лекарствени продукти. В случая обаче не беше. Управлението по контрола върху храните и лекарствените средства реши, с присъщата си капризност, че безопасната чистота трябва да е не по-малко от сто на милиард. Шестнайсет на милион не им стигаше. Числото 16 няма да ми дава мира до края на живота ми.