— Много работа — въздъхна Де Вака, — но съм твърде уморена, за да се съпротивлявам.
Когато моделът на белтъка от обвивката на пречистения вирус се появяваше на монитора, зората вече настъпваше над пустинята, петнайсет метра над главите им. Карсън отново загледа с възхита красивата и в същото време толкова смъртоносна молекула.
— Нека сравним двата модела — предложи той.
Де Вака въведе няколко команди: екранът се раздели на две и моделите на белтъчната молекула преди и след пречистването се появиха една до друга.
— Изглеждат ми еднакви — промърмори Де Вака.
— Извърти ги на деветдесет градуса по оста „x“.
— Никаква разлика.
— Деветдесет градуса по „y“.
Двата компютърни модела бавно се завъртяха. Изведнъж и двамата затаиха дъх.
— Madre de Dios! — възкликна Де Вака.
— Виж как този участък в пречистената молекула се е деспирализирал — извика възбудено Карсън. — Слабите дисулфидни мостове в целия район са разкъсани.
— Същата молекула, същият химически състав, различна структура. Прав беше.
— Какво чувам? — усмихна се самодоволно Карсън.
— Добре де. Този път спечели.
— Значи цялата работа идва от структурата на белтъчната молекула. — Карсън се отдръпна от дифракционния апарат. — Вече знаем защо x-flu възвръща смъртоносните си качества. Защото преди всяко заразяване пречистваме вируса на електрофореза. Самото електрично поле го кара да мутира.
— Самият метод на пречистване е виновен. Бърт е бил обречен на неуспех от самото начало.
Карсън кимна:
— И въпреки това никой, дори самият Бърт, не се е замислил, че грешката може да е там. При други белтъци методът е работил без проблеми. А тук заради него си бием главата в стената толкова дълго време. Вкарването на гена, всичко останало е било безупречно. Все едно да претърсваш останките на паднал самолет, когато причината за катастрофата е грешно насочване от диспечера.
Той се облегна на едно шкафче. Започваше да си дава сметка за цялото значение на откритието си.
— По дяволите, Сусана. Най-после разкрихме причината! Сега просто трябва да сменим метода на пречистване. Може да ни отнеме малко време, но поне знаем къде ни е била грешката. X-flu си е идеален.
Карсън вече си представяше изражението на Скоупс. Де Вака мълчеше.
— Съгласна си, нали? — настоя Карсън.
— Да.
— Какъв е проблемът тогава? Защо се цупиш?
Тя го погледна изпитателно:
— Сега знаем какво предизвиква процесът на пречистване при x-flu. А какво ли причинява при „Пурблъд“?
Карсън я изгледа озадачено:
— Сусана, кого го е грижа?
— Как кого?! — Бузите й почервеняха. — „Пурблъд“ може да е изключително опасен!
— Това е съвсем различно. Не сме сигурни, че процесът на пречистване влияе на други молекули освен на белтъка от обвивката на вируса. Пък и това, което важи за x-flu, не е задължително да е в сила и за хемоглобина.
— Лесно ти е да го кажеш. Друго е, ако ти го инжектират.
Карсън едва сдържаше гнева си. Тази жена се опитваше да развали най-големия успех в живота му.
— Сусана, помисли малко. Бърт го е изпробвал върху себе си и е оцелял. Управлението по лекарствените средства го изследва от месеци. Ако е навредило на някого, сигурно щяхме да чуем. Тийс щеше да знае. И повярвай ми, Управлението по лекарствените средства щеше да го забрани.
— На никого не било навредило, а? Кажи ми, къде е Бърт сега? В проклетата лудница, там е!
— Нервното му разстройство се е получило месеци, след като си е инжектирал „Пурблъд“.
— Въпреки това може да има връзка. Може би продуктът се разгражда в тялото. — Тя го изгледа упорито. — Аз искам да знам как се отразява процесът на пречистване върху „Пурблъд“.
Карсън въздъхна дълбоко:
— Виж. Часът е седем и половина сутринта. Ние току-що направихме най-големия удар в историята на „Джиндайн“. Умирам за сън. Веднага ще докладвам за откритието на Сингър. След това ще се изкъпя и ще се отдам на заслужена почивка.
— Добре, върви, иди да получиш поредното потупване по рамото. Аз ще остана и ще завърша започнатото.
Тя изключи апарата, откачи рязко дихателния си маркуч, извъртя се и бързо излезе. Докато я гледаше, Карсън чу други гласове по комуникационната уредба, учените обявяваха влизането си в Камерата на смъртта. Работният ден започваше. Карсън се изправи. Господи, колко беше уморен. Де Вака да си играе с „Пурблъд“ колкото си иска. Той щеше да отиде да разпространи добрата новина.