Керелин Спаркс
Забранени нощи
На майка ми Чарли.
Ураганът Айк разруши къщата ти, но не и духа ти.
Глава 1
— Закъсня — посрещна я Конър, мръщейки се неодобрително.
— Е, и? — Ванда Барковски върна намръщването на шотландеца, пристъпвайки във фоайето на Роматех Индъстрис. — Вече не съм момиче от харема. Не е нужно да идвам, тичайки всеки път, щом великият Господар щракне с пръсти.
Конър повдигна вежда.
— Беше ти изпратена официална призовка, на която бе съобщено, че срещата на сборището на източното крайбрежие ще започне в десет тази вечер.
Той заключи вратата зад нея и набра някакъв код.
Щеше ли да има неприятности? Тази „официална“ призовка я притесняваше цяла седмица, въпреки че не бе оставила никой да разбере. Щеше да пристигне по-рано, ако й бе позволено да използва вампирските си способности да се телепортира, но в призовката я предупреждаваха да не се телепортира в Роматех. Защото подобно действие ще активира алармата, ще прекъсне срещата и ще последва голяма глоба. Затова тя шофира от клуба си в Хел Китчън, първо отбивайки се до Куинс, за да вземе някои костюми, които бе поръчала. Трафикът бе ужасен чак до Уайт Плейнс, оставяйки я силно напрегната. По дяволите, не искаше да е тук.
Тя пое дълбоко въздух и разроши късата си лилава коса.
— Голяма работа. Закъсняла съм с няколко минути.
— Закъсня с четиридесет и пет минути.
— Е, и? Какво са четиридесет и пет минути за стар козел като теб?
— Вярвам, че са си точно четиридесет и пет минути.
Да не би това в очите му да бе искрица хумор? Тя се ядоса при мисълта да я взема за забавна. Ванда беше безпощадна, по дяволите. И той трябваше да е обиден, че го нарече стар козел. Конър Бюканън не изглеждаше дори с ден над тридесет. Би го смятала за много красив, ако не беше прекалявал с грижите за нея през годините.
Тя намести черния сплетен камшик, който носеше около кръста си.
— Виж, сега съм делова жена. Закъснях, защото трябваше да отворя клуба си и да свърша няколко задачи. И скоро трябва да се върна на работа.
Имаше среща в единадесет и половина с всички танцьори, за да им даде новите костюми за август.
Конър не изглеждаше впечатлен.
— Роман все още е Господар на сборището, към което принадлежиш, и когато изиска присъствието ти, се очаква да пристигнеш навреме.
— Да, да, направо ми треперят ботушите.
Конър се обърна към масата, карайки килта си от червен и зелен плейд да се завърти около коленете му.
— Трябва да претърся чантата ти.
Тя трепна вътрешно.
— Наистина ли имаме време за това? И без това съм закъсняла.
— Проверявам всяка чанта.
Той винаги се бе придържал към правилата. Колко пъти я бе порицавал, че флиртува с охраната в къщата на Роман? Е, само с един от тях: един смъртен охранител от дневната смяна, който работеше за МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс. Един невероятно красив охранител.
Конър също работеше за фирмата, така че знаеше, че служителите не трябва да се сближават с хората, които охраняват. Ако питаха Ванда, това старо правило трябваше да се разкара. Иън се бе обвързал със смъртния си охранител Тони, и нейната любов към него изобщо не я бе направила по-слаба. В действителност любовта й я бе направила по-силна, позволявайки й да убие Йедрек Янов въпреки опита на Бунтовника да я спре с контрол над съзнанието й.
Обаче щом ставаше на въпрос за сигурността на Роматех Индъстрис, Конър имаше добри основания да се придържа към безценните си правила. Тъй като гадните Бунтовници ненавиждаха дружелюбните, подчиняващи се на закона и хранещи се от бутилка вампири, те мразеха и Роматех, където се произвеждаше бутилираната кръв. В миналото бяха успели три пъти да поставят бомби в сградата.
Ванда въздъхна.
— Не нося бомба. Да не мислиш, че бих взривила себе си? Изглеждам ли ти като откачена?
В очите му блесна искрица хумор.
— Мисля, че това ще се определи на срещата на сборището.
По дяволите! Наистина беше в беда.
— Добре — тя метна чантата си на масата. — Забавлявай се.
Червенина плъзна по врата й, докато той ровеше из чантата й. Господи, как мразеше само неудобството. То я караше да се чувства слаба и незначителна, а се беше заклела никога повече да не усети уязвимост. Вдигна брадичка и изгледа кръвнишки Конър.
— Какво е това?
Той извади парче плат, което изглеждаше като натъпкан чорап без стъпало с голям месингов чучур накрая.