Фил потърка кърпата срещу нея.
— Вярвам, че поиска два рунда правене на любов: един със звяра и един с джентълмена. — Той изплакна кърпата, след това започна да мие и себе си. — Джентълменът е на твое разположение.
— Фил, събуди се — побутна го Ванда. — Търсят те по телефона.
Той се събуди и седна.
— Конър е.
Тя му подаде телефона. Щом бе започнал да звъни, се бе придвижила с вампирска скорост, за да го открие. Беше в дънките му в избата.
Отговори, докато се издигаше до приземния етаж. След това се издигна до таванското помещение, където двамата с Фил се любиха преди няколко часа.
— Здравей, Конър. — Фил се заслуша. Той седна изправен. — Това е страхотно!
Ванда приседна в края на леглото, слушайки. От това, което можеше да дочуе, звучеше сякаш Ласло бе завършил с проследяващото устройство. След пет минути в Източното крайбрежие щеше да е сутрин. Веднага щом Зигизмунд заспеше, щяха да му го поставят. Тогава непосредствено след залез, щяха да му позволят да избяга. Надяваха се, че щеше да ги заведе до Роби.
— Да, ще се бия — каза Фил. — Само изпрати някой да ме вземе.
Ванда преглътна трудно. Естествено, че Фил ще иска да се бие. Вероятно бе добър приятел с Роби. Те и двамата бяха разпределени в Тексас при Жан-Люк.
Ако нещо се случеше с Фил, как щеше да го понесе? Тя бе изгубила толкова много хора, които обичаше заради войната.
— Ще ми трябва сабя — продължи Фил. — Тук имам само пистолет.
Той нямаше да умре като Карл, каза си Ванда. Притежаваше свръхсила и скорост. За първи път тя осъзна колко благодарна трябваше да е, че той е върколак. Един смъртен нямаше да има шанс.
— Добре. Ще бъда готов — каза Фил и затвори.
— Значи, битката ще бъде тази вечер? — попита Ванда.
— Така се надяваме. — Той я погледна. — Косата ти е мокра.
— Стана ми скучно. Тук няма какво да се прави. Поне не докато спиш. — Тя бодна крака му. — Открих един шампоан и измих косата си в кухненската мивка.
Бе облякла дрехите, които й бе донесла Бринли.
Изправи се и попита:
— Как изглеждам?
Той се усмихна.
— Ти си най-добре изглеждащата каубойка с пурпурна коса, която съм виждал.
— Трябва да те запозная с камшика си — заплаши го тя.
— Трябва да смъкна тези дънки от теб.
Устата й се изви.
— Имаш еднопосочен ум.
— Не мога да го превъзмогна. Аз съм истинско животно.
Той я дръпна на леглото и тя се разсмя.
Дръпна ризата й, разкопчавайки копчетата.
— Чакай. — Тя постави ръка върху неговата. — Имаме ли време? Не ми се иска сестра ти да ни открие.
— Нека да проверя.
Фил стана от леглото и погледна през малкия прозорец. Той може и да гледаше пълната луна, но Ванда се наслаждаваше на прекрасното му тяло: силен гръб и страхотен задник. Кожата й започна да настръхва. Мили боже, можеше да се възбуди само докато го наблюдава.
— Имаме почти час — обърна се той към нея.
Ванда остана без дъх. Той вече беше възбуден.
— Започнал си без мен.
Погледът му се премести към дънките й и ноздрите му се присвиха.
— Не, не съм.
Тя се забори да откопчае дънките си. Междувременно той стигна до края на леглото и свали ботушите й. Голата му кожа имаше червен оттенък заради блестящите й очи.
Фил улови края на дънките й и ги свали.
— Имаш пет секунди да свалиш бельото си или ще го разкъсам.
Тя смъкна бикините си и се престори, че трепери.
— Ооо, умирам от страх. Големият, лош вълк е в града.
С усмивка той се придвижи към нея на ръце и колене.
— О, какви сладки крака имаш. — Той захапа бедрото й.
— За да мога да те стисна по-добре, скъпи.
Тя седна и свали сутиена си.
Очите му блеснаха в синьо.
— Какви сладки гърди имаш.
— За да мога да те съблазня по-лесно, скъпи.
С ръмжене той я бутна обратно на леглото. Пое едното зърно в устата си и го засмука.
Ванда изстена.
— Какъв прекрасен език имаш.
Той я погледна с блестящи очи.
— За да мога да те изям по-лесно.
Захапа я по корема.
Влага се спусна към връхната точка на бедрата й точно навреме, за да посрещне любознателния му, настоятелен език. След секунди тя се гърчеше и задъхваше. Той си играеше с клитора й с безпощадността на животно.
Ванда извика, когато оргазмът премина през нея. Фил я наблюдаваше с вълча усмивка на красивото му лице.