Выбрать главу

Фил се намръщи.

— Това не е вярно.

— Ти отказа да бъдеш наш господар! — извика Дейви.

Фил погледна сестра си раздразнено.

Тя сви рамене.

— Те искаха да знаят. Какво друго можех да им кажа?

— Казах, че ще им помогна. — Фил се обърна към момчетата, които се бяха струпали на поляната, наблюдавайки го с наранени изражения. — Добре, слушайте ме. Всички вие сте пропъдени, защото сте поставили под съмнение авторитета на господарите си, нали?

Дейви вдигна брадичка.

— Е, и? Проблем ли имаш с това?

— Ние няма да те предизвикваме — настоя Гавин, с умоляващи го очи. — Мислим, че си напълно страхотен.

Всички момчета измърмориха, съгласявайки се.

— Вярно ли е, че си станал Алфа без глутница? — попита едно червенокосо момче на име Грифин.

— Да. — Фил вдигна ръце, за да накара момчетата, които бяха станали прекалено ентусиазирани, да замълчат. — Вижте, има добра причина, поради която сте предизвикали господарите си. Направили сте го, защото всички вие имате естествени лидерски способности. Всеки от вас притежава силата, куража и интелигентността, необходима да бъде господар на една глутница и водачите ви го знаят. Вие сте най-страшният им кошмар — млад Алфа в процес на създаване. Единственият начин да запазят контрол е като се отърват от вас.

— Да, така решихме и ние — изръмжа Дейви. — Всички ние знаем това.

Фил се усмихна.

— Сигурен съм, че е така. Имате и самочувствието, което е необходимо, да бъдеш лидер. Но помислете как е изграден светът на Ликаните. Когато един Алфа може да живее до петстотин години, как някой като вас може да стане водача, който сте родени да бъдете? Вие сте заплаха за водачите, които имат властта сега, затова са ви изритали. И в света на върколаците остават само лигльовци и слабаци, които са доволни да се подчиняват. С времето светът на Ликаните ще стане слаб и неефективен, защото отхвърля силните и безстрашните от младото поколение.

— Това е гадно — измърмори Грифин.

— Знаете ли защо не искам да бъда ваш господар? Защото вие ще ме приемете и това ще ви дърпа назад. Всеки един от вас има потенциал да стане Алфа и възнамерявам да ви помогна да го постигнете.

Момчетата ахнаха.

— Може да сме като теб? — попита Гавин.

— Но в една глутница може да има само един Алфа — възрази Дейви.

— Ако се придържаме към старите правила, да — каза Фил. — Но старият начин на мислене ви отхвърли. Защо да се придържате към него? Защо да приемате да бъдете по-малко от това, което може да бъдете?

Гавин пристъпи напред.

— Аз искам да бъда Алфа.

— Може да го направиш. — Фил погледна всяко едно от момчетата. — Всички вие може да го постигнете. Знам едно училище, където може да отидете.

— Училище? — Дейви намръщи нос. — Кой се нуждае от училище?

— Вие. Нуждаете се поне от гимназиална диплома — обясни Фил. — След това ще бъдете свободни да следвате каквито и желания да имате.

Дейви изсумтя.

— Искам да ритам задници.

Фил се усмихна.

— Знам точното място за теб. Това е фирма, занимаваща се с охрана и разследвания, която би те наела на мига. Но ще трябва да се научиш как да се биеш.

— Ние знаем как да се бием.

Грифин удари с лакът момчето до себе си, което го бутна в отговор.

— Ще трябва да станете експерти в огнестрелното оръжие, бойните изкуства и фехтовката. Имаме враг, който желае да превземе света и те имат навика да нападат със саби.

— Готино — каза Дейви.

Фил изсумтя.

— Това не е като лова. Ще се борите срещу враг, който в действителност ще ви отвръща.

— Страхотно — прошепна Грифин.

Фил го погледна остро.

— Те се бият до смърт. Те са група зли вампири, които наричаме Бунтовници. Притежават свръхскорост и сила.

— Както и ние — настоя Дейви. — Може да се справим с тях.

Фил се усмихна.

— Сигурен съм, че можете. Но първо трябва да бъдете обучени. Всеки от вас може да стане Алфа. Да вземе тази сила, да я приеме и да я направи своя. Заедно може да променим изхода от тази война. Може да спасим смъртния свят. Може да победим злото. Какво ще кажете?

Момчетата извикаха ентусиазирано.

Бринли се наведе близо до него и прошепна:

— Ако навлечеш смъртта на някое от тях, ще бъда дяволски вбесена.

Той я погледна остро.

— Защо не дойдеш да работиш в училището, тогава ще можеш да ги наблюдаваш?