— Татко никога няма да ми позволи.
— Брин, ти си на двадесет и седем години. Време е да се освободиш.
Тя въздъхна.
— Ще си помисля.
— Ще ти оставя номера на Шана Драганести — каза Фил. — Тя отговаря за училището. Ако нещо се случи с мен, обади й се и запиши момчетата.
Бринли се намръщи.
— Да не си посмял да се оставиш да те убият.
— Не възнамерявам.
Глава 22
По-рано същата вечер Фил тъкмо бе приключил с изяждането на един от двете дузини сандвичи, които Бринли бе направила за вечеря, когато телефонът му иззвъня.
— Готов ли си да се биеш, момко? — попита Конър.
— Готов съм.
Фил погледна през прозореца. Беше странно да чува гласа на Конър, докато навън все още бе светло.
— Добре. Ще ни трябва всеки свободен мъж. Не искаме да бъдем превъзхождани числено като във фиаското в Ню Орлиънс.
— Поставихте ли проследяващото устройство в Зигизмунд?
— Да. И оставихме копелето да избяга. Засега той отиде в руското сборище в Бруклин.
— Мислиш ли, че Роби може да е там? — попита Фил.
— Не. Шон Уилън е подсигурил мястото с бръмбари и екипът му го наблюдава. Не са споменали местоположението на Роби. Нито това на Касимир. Мислим, че Зигизмунд убива времето си, чакайки нощта да се спусне на Запад, преди да продължи. Ох, задръж една минута…
Фил можеше да чуе как Конър обсъжда нещо с Хауърд.
— Току-що направи голям скок на радара. Трябва да се е телепортирал. Можеш ли да го засечеш, Хауърд?
— Чикаго — отговори мъжът с боботещия си глас.
— Добре — продължи Конър. — Фил, веднага щом слънцето залезе при теб, искам да се обадиш на Финиъс. Той ще те вземе. Дотогава трябва да знаем къде е спрял Зигизмунд и ще се съберем там за нападението.
— Добре.
Фил затвори. Той потропа с пръсти по масата. Щеше да мине поне още час или два преди слънцето да залезе в западен Уайоминг.
Веднага щом нощта падна, Фил скочи в избата, за да види Ванда. Той чу първото й поемане на въздух, когато тя се върна към живота.
— Здравей, съкровище.
Тя седна.
— Какво става?
— Трябва да тръгна скоро. Финиъс ще дойде да ме вземе.
Тя се изправи на крака.
— Значи, битката е тази вечер?
— Да. Днес ти купих някои оръжия, просто за всеки случай и един телефон, за да можеш да се телепортираш. Искам да знаеш, че може да останеш тук колкото желаеш. Ако нещо се случи с мен…
— Не! — Ванда се хвърли към него с вампирска скорост и обви с ръце врата му. — Нищо няма да ти се случи.
Той я прегърна здраво.
— Обичам те, Ванда.
— Аз чувствам същото към теб — прошепна тя. — Знам, че имаш прекрасно бъдеще пред себе си.
Той започна да я целува, но тя отскочи назад.
— Трябва да хапна.
Ванда се издигна до приземния етаж.
Фил скочи през отвора и затвори люка. Тя вече вадеше една бутилка синтетична кръв от сандъка с леда. Бринли стоеше до кухненската маса, където бе оставил оръжията си. Той я прегърна, след това сложи кобура на рамото си и постави вътре пистолета си.
Извади телефона си и се обади на Финиъс.
След секунди младият вампир се появи.
— Здрасти, вълчо. — Вампирът удари юмрук в този на Фил. След това забеляза Ванда и трепна. — Упсс, надявам се, че не изпуснах голямата тайна.
— Тя знае. — Фил погледна към Ванда и се усмихна. — Тя ме обича такъв, какъвто съм.
Ванда му се усмихна в отговор.
— Да, така е.
— Това е сестра ми, Бринли. — Фил посочи към нея.
— Леле, истинска дама вълк. Доктор Фанг на вашите услуги.
Финиъс се здрависа с нея.
Фил забеляза момчетата на предната веранда да надничат през прозорците.
— А това е младата глутница вълци. Бъдещи служители на МакКей.
— Отлично. — Финиъс помаха на момчетата. — Изглеждате добре, пичове.
Ванда се приближи към кухненската маса, отпивайки от бутилката с кръв.
— Финиъс, как е Дугъл?
— Добре е. Учи се как да се бие с лявата ръка. — Финиъс се намръщи. — Настоя да се присъедини към битката тази вечер и Ангъс му позволи. Той се притеснява, че може да ни превишават числено, но сега имаме повече от седемдесет вампира там.
— Къде? — попита Фил.
— Един район малко на юг от планината Ръшмор — каза Финиъс. — Готов ли си?