Ванда обясни ситуацията отново и представи всички.
Японците зяпаха Пиърс.
— Ти Дон Орландо де Корасон! — извика Юки. — Ти много известен.
— За нас е чест да се бием с теб — поклони се Кио.
Бринли покри телефона си с една ръка.
— Обадих се на сестра си Глинис. Тя търси номера на най-близката глутница до планината Ръшмор.
— Планината Ръшмор? — попита Йоши. — Голяма планина, големи глави?
— Ние бяхме там — каза Кио. — Имаме много хубави снимки. Искате ли да видите?
— Искаме да отидем там — Ванда уви камшика около кръста си и пъхна пистолета си в колана на дънките си. — Знаете ли пътя?
— Хай — кимна Кио. — Ще ви заведем.
— Не се притеснявай — каза Бринли на сестра си и затвори. — Да вървим.
За първото пътуване тримата японци телепортираха Ванда, Маги и Пиърс. След това всички се телепортираха отново. Трябваха им още две пътувания, за да транспортират Бринли и момчетата.
Чуха шума от биещи се саби на юг, и хукнаха към звука, тичайки на зигзаг покрай дърветата. Отзвукът ставаше по-силен, разкъсван от време на време от вик на победа или плач от болка.
Ванда видя светлината от огъня пред тях. Тя спря зад едно бунгало и надникна зад ъгъла. Бринли погледна над рамото й.
Фил и добрите вампири бяха напълно обградени и се бореха за живота си. Една пантера обикаляше из периметъра, сваляйки Бунтовници и влачейки ги настрани, за да ги довърши.
— Пантерата е на наша страна, нали? — попита Бринли.
— Да — Ванда присви очи. — Откъде се появи мечката?
— Това е Хауърд — прошепна Маги.
— Милият Хауърд е мечка?
Ванда трепна, когато огромната мечка замахна срещу един Бунтовник с грамадната си лапа и откъсна главата на вампира.
— Готино — прошепна Дейви. — Хайде момчета, нека се превърнем.
— Убедете се, че нападате лошите — предупреди ги Ванда. — Нашите момчета са в средата.
— Да, те са обградени — Дейви свали ризата си. — Но това няма да е за дълго.
Бринли и момчетата се съблякоха и започнаха да се преобразяват.
Ванда сграбчи ръката на Маги и изтича да се скрие зад друго бунгало.
— Може би ние ще успеем да открием Роби.
Пиърс ги последва, носейки пистолета си.
— Няма да изпусна Маги от поглед.
Серия от вой и бойни викове проехтяха през лагера. Ванда надникна зад бунгалото. Върколаците и японците бяха нападнали.
Изненадани, Бунтовниците се намериха биещи се на два фронта. Редиците им изтъняха и изгубиха кураж. Писъци на болка изпълниха въздуха. Тревата се осея от купчини прах, които бързо бяха пръснати, когато воините ги прегазваха.
Ванда видя група от четирима Бунтовници да отстъпват и да бягат надолу по пътеката. Тя присви очи. Разпозна Касимир и Зигизмунд. Те можеха да избягат, опасявайки се, че битката се бе обърнала срещу тях или отиваха към Роби.
— Нека ги последваме — прошепна тя на Маги и Пиърс.
Те се придържаха към заслона на дървата и последваха Касимир. Той ги заведе до една пещера, където двама Бунтовници стояха да пазят входа. Зигизмунд и Касимир трябва да бяха влезли вътре.
— Колко добри сте с ножовете? — попита Ванда.
— Много добри — Маги извади острието от колана си. — За мен е онзи от ляво.
Съпругът й извади ловджийски нож.
— На три.
Той преброи тихо и ножовете полетяха във въздуха. Забиха се с тъп звук в гърдите на двамата Бунтовници.
Пиърс бе улучил сърцето и Бунтовника се превърна в прах. Жертвата на Маги падна на земята. Пиърс се спусна към него с вампирска скорост, извади ножа и го заби в сърцето на оцелелия вампир. Той също се превърна в прах.
Пиърс подаде ножа на Маги, преди да влязат в пещерата. На всеки три метра на стената имаше закачена запалена факла. Те продължиха тихо, след това се спряха, когато основният тунел се раздели на две.
— Вие тръгнете по десния — прошепна Ванда. — Аз ще тръгна наляво.
— Сигурна ли си? — попита Пиърс.
— Да.
Ванда извади ножа от канията на прасеца си и забърза по тъмния коридор. Ставаше все по-тъмно, затова тя издърпа една факла от стената, за да осветява пътя си. Тунелът се отвори в стая със сталактити, спускащи се от тавана. Тя се промъкваше покрай сталагмитите. Нямаше Бунтовници. Нямаше го и Роби.
Ванда чу стон и се завъртя наоколо.
— Роби? — Едва прошепна името, надявайки се, че звукът няма да се разнесе прекалено далече.