Той я изпи до дъно.
— Как върви битката? — попита Ванда.
— Приключи — отвърна Ангъс. — На Бунтовниците не им хареса да бъдат разсичани от нас и разкъсвани от диви животни. Телепортираха се. Откъде дойдоха тези вълци?
— Аз ги доведох — каза Ванда. — Те искаха да се докажат пред Фил.
— О, те със сигурност се показаха достойни пред мен. — Ангъс осъзна, че бутилката е празна. Извади една плоска бутилка от спорана си. — Ето, момко. Малко Криски ще ти помогне с болката.
— Ще се оправя.
Роби взе бутилката с треперещата си, окървавена ръка. Хватката му трепна.
Ангъс улови бутилката и я задържа до устата му.
— Толкова се притеснявахме за теб. Ще убия копелето, което ти е причинило това.
— Роби! — От входа на пещерата се чуха още викове.
— Тук сме! — извика Ангъс.
Жан-Люк, Конър и Фил се промъкнаха вътре. Сърцето на Ванда подскочи, щом видя Фил. Той имаше няколко порязвания и драскотини, но освен тях изглеждаше напълно чудесно.
Той не изглеждаше изненадан да я види. Трябва да е осъзнал, че е тук, когато вълците се присъединиха към битката. Ухили й се, след това погледна към Роби и усмивката му изчезна.
— О, момко. — Конър приклекна пред Роби. — Нека те върнем в Роматех и те поизчистим.
— Открихте ли Касимир? — попита Ангъс.
— Не — каза Конър. — Изглежда, че копелето се е телепортирало.
— Ще кажа на всички, че сме намерили Роби.
Жан-Люк потупа Роби по рамото и напусна малката стая.
— Здрасти, Роби. — Фил докосна коляното му, след това погледна към Ванда. — Добре ли си?
Тя кимна и посочи към прахта, пръсната по пода.
— Зигизмунд се опита да ме убие, но сестра ми ме спаси. — Ванда издърпа Марта напред. — Сега тя е на нашата страна.
— Добре дошла. — Фил се здрависа с Марта. — Благодаря ти, че си спасила Ванда.
Марта кимна, а по лицето й не спираха да се стичат сълзи.
Ванда също усещаше сълзи в очите си. Сестра й се бе върнала при нея. И Фил беше оцелял в битката.
— Радвам се, че си добре.
Той кимна.
— Аз също се радвам, че си добре.
Очите му блестяха от любов и желание.
— О, давай, прегърни я, момко — изръмжа Конър. — Изобщо не ни заблуждавате.
Фил сграбчи Ванда и я притисна силно.
— Бях толкова уплашен, когато осъзнах, че си тук. — Той целуна челото й. — Но съм ти благодарен, че дойде. Момчетата и японците бяха от голяма помощ.
— Искам да говоря с японците — каза Ангъс. — Фил, може ли да ги повикаш да дойдат в Роматех с нас?
— Разбира се. — Фил пусна Ванда. — Бих искал да доведа и момчетата там. Необходим им е дом и училище.
— Сираци ли са? — попита Ангъс.
— Прогонени са както бях аз — отговори Фил. — Нямат дом.
— Вече имат. — Ангъс помогна на Роби да се изправи на крака. — Ще ги заведа в Роматех. Доведете другите.
Ангъс обви ръка около раменете на Роби и двамата изчезнаха.
— Да вървим — Фил хвана Ванда за ръка.
Тя се отдръпна.
— Аз… аз ще заведа Марта в хижата на Хауърд. Имаме да наваксаме. Ще се видим по-късно.
Фил наклони глава, изглеждайки малко притеснен.
— Сигурна ли си?
— Разбира се. Всичко ще е наред — настоя Ванда. Тя примигна, за да прогони сълзите от очите си. — Винаги ще те обичам, Фил. Знам, че имаш прекрасно бъдеще пред себе си.
Той присви очи.
Ванда улови сестра си за ръката и се телепортира.
Два часа по-късно Фил остави момчетата в една конферентна зала в Роматех, да попълват формуляри за регистрация в училището на Шана. Той се запъти надолу по коридора към клиниката, за да види как е Роби. Стаята беше пълна с хора, чакащи за някакви новини.
Той седна до Бринли.
— Какво правиш тук?
Тя сви рамене.
— Чакам някой от приятелите ти вампири да ме прибере вкъщи. Как са момчетата?
— Регистрират се в училището. Сигурна ли си, че не искаш да кандидатстваш за учителка там?
Тя се намръщи.
— Не знам. Имам хубав живот в Монтана.
— Може да живееш в кампуса и да виждаш момчетата всеки ден.
— И никога да не видя отново родителите си? Или Хоуел и Глинис? — Тя го погледна гневно. — Ти дори не искаш да видиш по-малките си брат и сестра?