Фил въздъхна.
— Сега това е моят дом.
Бринли се огледа из стаята.
— Къде е Ванда? Мислех, че вие двамата сте неразделни.
— Тя искаше да е сама за известно време със сестра си. Опитах се да й се обадя, но не отговори.
— Страхотно. Най-накрая е видяла светлината.
Фил наклони глава.
— Какво си й казала?
— Обясних й кой си ти. Разкрих й, че имаш прекрасно бъдеще пред себе си.
— Тя ми каза това два пъти.
Бринли сви рамене.
— Предполагам, че е разбрала къде принадлежиш. Ти ще бъдеш важен лидер някой ден.
— Може би. След около триста години — изръмжа Фил. — Каза ли й това?
— По-добре си без нея. Тя дори не може да ти роди деца.
— Мислиш ли, че ме е грижа? — извика Фил, след това осъзна, че всички в чакалнята го гледат. Той сниши глас. — Обичам я, Брин. Ще се оженя за нея. И няма нито едно проклето нещо, което да направиш по въпроса.
Бринли го погледна намръщено.
— Може да имаш всичко — богатство, сила и престиж. Ще се откажеш от всичко това заради една вампирка…
— … с лилава коса — довърши изречението й Фил. — Да, можеш да се обзаложиш, че ще го направя.
Той напусна чакалнята и започна да крачи из коридора. Щеше да накара Финиъс да го телепортира до хижата на Хауърд. И тогава какво щеше да направи? Как можеше да убеди Ванда, че тя е идеалната жена за него?
Тя винаги е била единствената за него. Преди години, когато въстана срещу баща си и се озова в градската къща, я срещна за първи път. С лилавата си коса и татуировката на прилеп, той беше разбрал още от самото начало, че е открил още един бунтар, още един изгнаник. Двамата бяха от един вид, и двамата криеха страстен, гневен звяр дълбоко в себе си.
— Фил, как си?
Той се обърна и видя отец Андрю да идва по коридора към него.
— Добре съм, отче. Как сте вие?
— Добре. Исках да говоря с теб — свещеникът извади планера си и прехвърли няколко страници. — Проучвах семейството на Ванда, за да видя дали ще мога да открия сестра й.
— Ние я открихме. Ванда е с нея сега. Те работят по проблемите си.
Отец Андрю погледна нагоре, усмихвайки се.
— Отлично. — Той откъсна една страница от планера си и я подаде на Фил. — Мислех, че ще намериш това за интересно.
Фил прочете листа и сърцето му се изду в гърдите му. Това бе идеалният начин да спечели обратно Ванда.
— Благодаря ви, отче.
— Пак заповядай, синко. — Той потупа Фил по гърба. — Е, ще провеждам ли друга сватба скоро?
Фил преглътна.
— Вие знаете?
Очите на свещеника блеснаха.
— Че вие сте се занимавали със забранени дейности? Не се тревожи. Вярвам в опрощението.
Опрощение. Ако Ванда може да прости на сестра си, може би беше време и той да прости на баща си. Все пак, ако баща му не го бе пропъдил, никога нямаше да попадне в света на вампирите. Нямаше да намери Ванда.
— Аз също вярвам в опрощението. И в любовта.
Отец Андрю се усмихна.
— Тогава си истински благословен.
Епилог
Три нощи по-късно
Ванда погледна нагоре, когато Финиъс се телепортира в хижата с една кутия.
— О, донесъл си ни храна. Благодаря ти.
Тя се бе обадила на Конър преди няколко часа, с молба да изпрати няколко бутилки с кръв.
Все още не беше готова да се върна в града. Двете с Марта имаха да наваксат повече от петдесет години. А според Конър, Касимир все още беше някъде в Америка и тя все още бе в списъка му с мишени.
Той щеше да иска и смъртта на Марта, затова бе добре да останат скрити в хижата на Хауърд. Освен това Ванда знаеше, че не е готова да бъде сред хора. Все още избухваше в сълзи в неочаквани моменти. Все още я болеше от липсата на Фил.
Той престана да звъни след първата нощ. Тя можеше само да си мисли, че той е осъзнал, че ще е по-добре без нея.
— Здравей, сладка — усмихна й се Финиъс, докато оставяше кутията на кухненския шкаф. — Здрасти, маце — кимна той на Марта.
— Здравей, доктор Фанг. — Марта отиде да погледне в кутията. — Донесе ли ни Шококръв? Обожавам това нещо.
Ванда се усмихна. Сестра й, изглежда, се приспособяваше добре към синтетичната кръв и вампирската фюжън кухня.
— Ето. — Финиъс подаде една бутилка Шококръв на Марта. — Можеш ли да подредиш останалите неща? Имам строго секретна мисия.
— Наистина? — Марта извади бутилките от кутията. — Каква мисия?