Тя притисна ръка към челото си.
— Аз… аз не исках…
— Да ме накараш да копнея за теб? Кажи ми, Ванда, изобщо изпитва ли нещо? Наистина ли те беше грижа за мен, или беше просто студенокръвна кучка?
Ахвайки, тя свали ръката си и го удари.
— Изчезвай!
Той потърка челюстта си и се усмихна.
— Предполагам, че не си чак толкова студенокръвна.
Тя посочи вратата.
— Напусни!
Той обмисли да я потормози още малко. Господ знаеше, че тя го заслужава, след като го бе измъчвала пет дълги години. Но забеляза, че ръката й трепереше, а очите й блестяха от непролети сълзи.
Сега се чувстваше като псе. Фил искаше просто да размени местата им и да й даде да опита от собственото си „невинно флиртуване“. Не желаеше да я наранява.
Запъти се към вратата и се спря с ръка на дръжката.
— Винаги си ме интригувала, Ванда. От мига, в който те срещнах. Никога не успях да разбера защо една свободолюбива жена би се затворила в харем. От какво се криеше? И защо една непокорна, красива жена ще флиртува с единствения мъж, който смята за безопасен?
Тя кръстоса ръце и го погледна предпазливо.
— Значи, сега искаш да ме анализираш, доктор Фил?
Той се усмихна бавно.
— Желая да направя много неща с теб, Ванда. Виждаш ли, с мен направи една голяма грешка — никога не съм бил безопасен.
Ванда стоеше сама в офиса си, премигвайки, опитвайки се да спре сълзите. По дяволите, нямаше да плаче. Тя бе силна. Но беше накарала Фил да страда. Никога не бе желала това. Как можеше едно невинно забавление да се обърка толкова?
Върна се зад бюрото си и се свлече в стола си. Той бе видял право през нея. Тя бе отегчена до смърт. Когато се беше присъединила към харема през 1948, бе приветствала мира и спокойствието. Но с времето се появи скуката, и тя отчаяно се нуждаеше от разсейване.
Горкият Фил изглеждаше безопасен. Беше против правилата да се забърква с нея. Още от самото начало той бе дал да се разбере, че ще се придържа към тях.
И тя го бе тормозила.
Ванда наведе глава, за да я отпусне върху ръцете си. Ковчегът, скрит в сенките на ума й, бавно се отвори. В съзнанието й се понесоха картини: мама, която загина през 1935, когато Ванда беше осемнадесетгодишна; Фрида, най-малката й сестра, която почина четири години по-късно, докато бягаха от нацистите. Фрида с кестенявите си къдрици и големите сини очи; малкият й брат, Жозеф, който на дванадесетгодишна възраст настоя да се присъедини към баща им и тримата им братя, за да се бие срещу нашествениците. Очите на Ванда пареха от сълзи. Жозеф с черни къдрици, смеещ се, със сини очи. Той тръгна на война толкова горд. И тя никога повече не го видя. По бузата й се търколи една сълза.
Иън винаги й бе напомнял на Жозеф. Не беше смятала да се привързва към Иън, но той бавно бе започнал да символизира всички братя, които беше изгубила. И бе дошла толкова близо до това да изгуби и него миналия декември. След битката в ДВК нервите й бяха на ръба.
Още картини излетяха от ковчега. Баща й и другите й трима братя: Базилий, Кристиян и Стефан — размазани и неясни.
Изплъзна й се едно ридание. О, господи, тя не можеше да си спомни лицата им. Раменете й се разтресоха. Как можеше да забрави? След като мама почина, тя се грижеше за всичките си братя и сестри. Те бяха целият й живот. Как можеше да забрави?
Ванда стисна очите си. Не! Нямаше да прави това. Нямаше нужда на се наказва само защото се чувстваше виновна, за това, че бе тормозила Фил. Тя върна всички картини обратно в ковчега и затръшна капака.
Нямаше да се остави да мисли за миналото. За това, че бе изгубила всички, които бе обичала — родителите си, братята и сестрите си. Дори Карл, първата й любов и водач на тайната съпротива.
Всички си бяха отишли.
Тя пое дълбоко въздух и избърса сълзите от лицето си. Никога не е трябвало да флиртува с Фил. Той беше смъртен с кратък живот. Ако се беше влюбила в него, щеше да го изгуби.
Нямаше значение, че той я интригуваше и вълнуваше или че желаеше ръцете му около себе си, утешаващи я. Не бе важно, че се възхищаваше на силата и интелигентността му или че бе толкова изморена да бъде сама.
От клуба се разнесоха викове, които я върнаха в реалността. Сега какво?
— Ванда! — Терънс отвори вратата с трясък. — Макс Мега Члена се телепортира току-що. Каза, че ти ще умреш!
Глава 4
Ванда влезе в клуба с камшик в ръка и остави очите си да привикнат към светлината. Бяха останали само няколко клиенти. Другите сигурно се бяха телепортирали при първата поява на опасност. Останалите клиенти се бяха събрали в кръг, бъбрейки тихо.