— Той е толкова невероятно силен — прошепна една вампирка на приятелката си.
— И толкова красив — отвърна приятелката й.
Ванда изсумтя. Всеки си имаше свой вкус. Охранителят й Хюго беше толкова широк, колкото и висок. Масивната му глава седеше направо върху огромните му рамене. Тя често се бе чудила как изобщо са го превърнали във вампир, като няма видим врат, където да бъде захапан.
— Извинете ме. — Тя избута двете момичета, за да мине.
— Ванда. — Зад нея се чу дълбок дрезгав глас.
Тя се обърна изненадано и видя Хюго.
— Какво? Тогава, кой…
Той постави огромната си ръка на рамото й.
— Трябва да говоря с теб.
— Не сега!
Тя се изплъзна от него и си проправи път през тълпата. Изведнъж спря, ахвайки.
Макс лежеше по гръб, а Фил седеше върху него. Юмруците на Фил бяха на пода от двете страни на бившия танцьор, а в тях той стискаше сребърна верига, която минаваше през гърдите на Макс. Веригата не само бе приковала Макс на пода, но му пречеше и да се телепортира.
Ванда остана загледана в тях за няколко секунди. Нищо чудно, че тълпата шушукаше изумено. На практика бе нечувано някой смъртен да е достатъчно бърз да хване вампир и достатъчно силен, че да го задържи.
На пода, в краката й, на приглушената светлина, проблесна една дълга кама. Мили боже! По гръбнака й премина студена вълна. Ако Макс я бе пронизал в сърцето, вече щеше да е купчина пепел. По някакъв начин Фил бе успял да го обезоръжи и беше спасил живота й, а дори не изглеждаше задъхан.
Коленете й почти поддадоха.
Момичетата зад нея въздъхнаха.
— Какви красиви очи — прошепна една от тях.
Хватката на Ванда върху камшика се затегна и тя се пребори с нуждата да се скара на момичетата. Но какво можеше да каже? Долу ръцете, той е мой? Не можеше да предявява претенции към него.
Погледна настрани смутена от това, че се бе поддала на ревността и се вълнуваше толкова лесно от усмивката и сините очи на един мъж. Чувството на безсилие премина в гняв, когато забеляза тримата танцьори, наблюдаващи сцената от бара. Тези безгръбначни страхливци.
Хюго я хвана за ръката и я издърпа настрани от тълпата.
— Ванда, трябва да говоря с теб. Отнася се за онзи смъртен.
— Знам — каза тя със стиснати зъби. — Той е невероятно силен и красив. Искаш ли да се присъединиш към фенклуба му?
Хюго изглеждаше объркан.
— Не. Има нещо странно в него. Движи се прекалено бързо.
— Говори ми. Той залови един психопат и ме защити от сигурна смърт, което, вярвам, е твоята работа. — Тя се вгледа в охранителя. — Ако си по-бавен от един смъртен, може да съм наела грешния мъж.
— Не, не! Ще се погрижа за Макс. Просто реших, че е по-добре да те предупредя за…
— Какво мислиш да правиш? — Ванда внезапно усети в нея да се надига тревога.
Тя не искаше повече смърт да й тежи на съвестта.
— Мислех да го телепортирам надалеч оттук и да го предупредя да те остави на мира — измърмори Хюго. — И си мислех да го ударя в корема, ако нямаш нищо против.
— Оу. Предполагам, че мога да живея с това. — Тя отново си проправи път през тълпата.
Всички се отдръпнаха, за да мине Хюго.
Фил все още държеше борещия се вампир, сякаш бе наказано малко дете. Макс не изглеждаше да изпитва болка, тъй като сребърната верига бе върху дрехите му. Ако имаше контакт с кожата му, щеше да има ужасни миришещи и цвъртящи рани.
Фил погледна нагоре към нея.
— Какво искаш да направя с него?
— Хюго ще се погрижи за него.
Сякаш по даден знак, охранителят изръмжа. Тълпата отскочи назад.
Макс се задъха, щом видя Хюго да приближава като голяма мечка.
— Не! Пусни ме. Ще оставя Ванда на мира, обещавам.
— На срещата на сборището ти се каза да я оставиш на мира. — Фил погледна надолу към него. — Очевидно не може да ти се вярва.
— Нарушаваш ограничителната си заповед — Ванда нави камшика около кръста си и го върза. — Вярвам, че дължиш на съда пет хиляди долара.
Макс се изплю по ботушите й.
— Кучка такава! Ти си тази, която ми дължиш пари!
— Достатъчно. — Хюго се протегна надолу и хвана Макс за врата. — Държа го — каза той на Фил. — Можеш да го пуснеш.