— Достатъчно! — Ванда я погледна. — Не искам да чувам за това.
Кора Лий изпухтя.
— Казвам само, че точно в тази минута щеше да умираш в агонизиращи болки, ако Фил не бе дошъл да те спаси.
Ванда стисна зъби.
— Напълно съм наясно с това. Не мога да мръдна никоя част от тялото си, без да изпитам болка.
Памела изцъка с език.
— Бедничката ми тя. Да се надяваме, че още една доза мъртвешки сън ще те накара да се почувстваш тип–топ.
Кора Лий кимна.
— И е най-добре тази вечер да го караш по-леко. Не се притеснявай за клуба. Двете с Памела ще се справим с него.
— Напълно съм в състояние да работя — възрази Ванда.
Ако не правеше нищо цяла вечер, щеше да продължава да си представя ужасната змия, увиваща се около тялото й, докато тя е безпомощна в съня си.
Кора Лий беше права. Ако Фил не я бе спасил, змията можеше да продължи да се увива около нея цяла вечер, пречейки на тялото й да се излекува. Щеше да се събуди и да намери всичките си кости смачкани. Или по-лошо.
Стомахът й се преобърна и тя бързо избута ужасните картини настрани. Съсредоточи се върху ръцете в скута си и пое дълбоко въздух. Отец Андрю я бе научил на това упражнение, за да успокоява гнева си. Надяваше се, че ще проработи по същия начин и ще успокои и ужаса й.
— Какво ще правим със змията? — попита Кора Лий.
— Ще я прибера в торба за боклук — отвърна Фил. — Ще помоля един от вампирите да я телепортира навън. Щях да я отнеса и сам, но не исках да изглеждам като някой, който изнася мъртво тяло от сградата. Ако от охраната попитат какво има вътре, ще е много сложно за обяснение.
— Да, много по-лесно ще е някой да я телепортира — съгласи се Памела, отнасяйки празната си чаша в кухнята.
Звънна телефонът и Ванда подскочи, прекъсвайки дихателното си упражнение.
Фил извади телефона от джоба на панталона си.
— Ало… да, изглежда добре. — Той погледна към Ванда и прошепна: — Конър е.
Със свръхразвития си слух, Ванда можеше да чуе по-голямата част от това, което Конър казваше. Джак и Финиъс бяха отишли до апартамента на Макс, за да го арестуват, но бившият танцьор беше изчезнал. Тя не се изненада. Все пак Макс се бе събудил с бележка, забита с нож в бедрото му. Дори Макс с миниатюрния си мозък можеше да разбере, че това е знак, че е в голяма беда.
Конър беше изпратил съобщение до всички по-нисши господари на сборища под юрисдикцията на Роман да следят за Макс. Сега той бе беглец от Вампирското правосъдие.
— Ще я попитам. — Фил затвори и се обърна към Ванда. — Тъй като ти си жертвата, Роман иска да знае какво действие би те удовлетворило, след като хванат Макс?
— Оставете го навън, за да се опържи, щом слънцето изгрее — предложи Кора Лий, докато вдигаше изпуснатите в спалнята на Ванда чаши, за да ги отнесе в кухнята.
— Отрежете му главата — добави Памела, миейки съдовете. — За предпочитане с тъпа брадва.
— Изгнанието е достатъчно — тихо каза Ванда.
— Шегуваш ли се? — Кора Лий се приближи към дивана, гледайки я скептично. — Копелето се опита да те убие. Не си ли ядосана?
— Наистина — извика Памела, заглушавайки звука от течащата вода. — Къде е сега прословутият ти гняв?
— Ако го пратят в изгнание, това ще ме отърве от него — измърмори Ванда.
Макс нямаше да може да си покаже лицето или да си намери работа никъде в Щатите, които се управляваха от Роман. Нямаше да има друг избор, освен да замине далеч.
Фил я наблюдаваше с любопитство.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Не искам още смърт да тежи на съвестта ми.
Той я погледна изненадано.
— Каква смърт?
Ванда трепна вътрешно. Сега бе казала твърде много.
— Не искам да говоря за това. — Тя се опита да стане и да занесе празната си чаша в кухнята, но рязка болка я преряза в ребрата. — Ох.
— Не мърдай — Фил взе чашата от ръката й и я подаде на Кора Лий.
Ванда притисна с ръка ребрата си. Проклетата змия бе нанесла повече поражения, отколкото тялото й можеше да излекува за един ден.
Фил я наблюдаваше намръщен.
— Искам вие трите да се преместите обратно в градската къща на Роман.
Тя се взря в него.
— Няма начин.
— Не е безопасно да останеш тук, не и докато Макс е на свобода и те обвинява за всичките си проблеми — настоя той. — Не мога да те пазя тук и в същото време да върша работата си в къщата.