— Той има право — Памела избърса ръцете си в любимата си чаена кърпа от Лондон.
— По-добре да внимаваш, отколкото после да съжаляваш — добави Кора Лий.
Ванда изстена.
Фил потупа крака й.
— Така е най-добре. Ако си съберете багажа, дами, ще ви закарам в къщата.
— Разбира се — Памела се запъти към спалнята си, последвана от съквартирантката си.
— Кора Лий, ще събереш ли една чанта и за Ванда? — попита Фил, поставяйки ръка на рамото на Ванда, пречейки й де стане.
— Разбира се. — Кора Лий се усмихна шеговито на приятелката си. — Боже, чудя се какво да ти опаковам? Може би един черен гащеризон? И лилавия гащеризон? И какво друго? — тя потупа брадичката си замислено. — О, да! Другия ти черен гащеризон.
— Много смешно — измърмори Ванда.
— Такава ужасна липса на разнообразие — каза Памела, запътила се към стаята й.
— Със сигурност — съгласи се Кора Лий и я последва.
Вратата се затвори и Ванда остана насаме с Фил.
— Те просто завиждат — прошепна той.
— На какво?
— Че изглеждаш толкова невероятно в гащеризон. Не много жени го могат.
Тя усети как се изчервява.
— Така е по-добре. — Той докосна лицето й. — Преди изглеждаше така смъртнобледа.
Имаше си причина за това. Беше много близо до това да умре от ужасна смърт.
— Аз… аз искам да ти благодаря, че спаси живота ми. Отново. — Изчервяването й се усили и тя стисна ръце в скута си. — Трябва да е било ужасно за теб. Чувствам се толкова… глупава, че просто съм си лежала там безпомощна, докато ти си се борил с това отвратително…
— Всичко е наред. Ще се преборя с всяко чудовище, за да те защитя. — Той постави ръце върху нейните. — Ти го заслужаваш.
Сълзи изпълниха очите й без предупреждение. Ванда издърпа ръцете си от неговите.
— Не казвай това.
Тя покри очите си с трепереща ръка. Заслужаваш го? Дали щеше да го изрече, ако знаеше истината за нея?
— Ванда — прошепна Фил, — казвам ти само това, което наистина чувствам. И сега, когато сме сами, трябва да ти призная още нещо.
О, господи, не. Страховете й се превръщаха в реалност — той бе убил Макс. Затова никой не беше открил танцьора. Фил е могъл да го превърне в купчина пепел и след това да разпръсне останките му. Животът й винаги ли щеше да бъде опетнен от убийство? И сега бе повлякла и Фил в наследството си от смърт.
— Няма нужда да говорим за това. Разбирам гнева, който може да доведе човек до… до това да отнеме нечий живот.
Фил наклони глава, изучавайки я.
— Какво имаш предвид?
— Макс — прошепна Ванда. — Ти… — Тя забеляза объркването, изписано на лицето на Фил, това бяха ясните сини очи на един невинен човек. — Ти не си го убил?
— Не. Повярвай ми, бях сериозно изкушен, но…
— Фил. — Тя докосна лицето му. В сърцето й се надигна облекчение. — Благодаря ти.
— Моля. — Той хвана ръката й. — Това, което исках да кажа, е, че тази сутрин за няколко минути мислех, че съм прекалено закъснял, за да те спася. Аз… аз бях откачил. Затова разбих вратата. Можеше да я отключа, но изобщо не се сетих за това. Бях изпаднал в паника.
— Всичко е наред. Ще платя за новата брава.
— Не, няма. И се опитвам да кажа нещо. — Той стисна ръката й. — Бях ужасѐн, че ще те изгубя. Напълно откачих. Мятах парчета от змията напосоки.
Ванда направи гримаса.
— Моля те…
— И те порязах на няколко пъти, защото ръцете ми трепереха. Изведнъж ми стана ясно, че изпитвам към теб нещо много по-силно от физическо привличане.
Сълзите й се появиха отново, замъглявайки зрението й.
— Фил, аз… — Тя не знаеше какво да каже. Забрави за мен? Безнадеждно е?
— Искам да съм тук за теб. Винаги.
Тя поклати глава и една сълза избяга.
— Няма да е завинаги. Ти си… смъртен.
— Остави ме да се тревожа за собствената си смъртност. — Той избърса сълзата й. — Ти си единствената, която желая.
— Аз съм вампир.
— Знам. — Фил целуна челото й.
— Мога да изгубя контрол и да те ухапя.
— Не се страхувам от зъбите ти — каза той и целуна върха на носа й.
— Имам ужасен нрав.
— Красива си.
Той докосна леко устните й със своите. После отново. Притисна устата й към своята.
Бе толкова нежна и внимателна целувка, че сърцето я заболя. Ако я беше нападнал със страст и глад, можеше да му отвърне и да припише всичко на физическото освобождаване след емоционалната травма, която бе изживяла. Но това беше толкова сладко. Срещу това нямаше съпротива. В бронята й се появи миниатюрна пукнатина. Със стон тя обви ръце около врата му и преплете пръсти в меката му гъста коса.