Но Маги щеше да е свободна. Досега слънцето трябваше да е залязло в Тексас, където тя живееше със съпруга си Пиърс О’Калахан, известен преди това като звездата на сапунената опера на ДВК Дон Орландо де Корасон. Фил провери данните й за контакт в базата на МакКей.
Маги отговори.
— Фил! Как си? Все още ли си в Тексас?
— Не, сега съм обратно в Ню Йорк.
Фил й обясни как на Ванда й бе наредено от съда на сборището да се подложи отново на курс за справянето с гнева. След това й разказа за инцидента със змията.
— Дево Мария и Йосиф! — ахна Маги. — Трябва да съм там, за да я подкрепя. Имаш ли нещо против да се телепортирам, за да те видя?
— Не, изобщо.
Той отиде до конзолата за алармата до вратата и я изключи.
Междувременно Маги информира семейството си за спешното си пътуване до Ню Йорк. След няколко минути се появи във фоайето.
— Фил! — Тя му се усмихна. — Виж се само. Мисля, че си станал по-хубав от всякога.
Той се усмихна, активирайки отново алармата.
— А ти си заприличала повече на тексаска.
Обичайната къса пола, готическите ботуши и тесният пуловер бяха заменени от чифт дънки, каубойски ботуши и бродирана дънкова риза. Кожена чанта с ресни бе преметната през едното й рамо.
— Това се случва, когато водиш бляскавия живот на собственик на ранчо. — Маги го прегърна, но се отдръпна, ахвайки. — Ти си шейпшифтър!
Фил беше толкова изненадан, че за момент можеше само да я зяпа.
— Знаеш за шейпшифтърите?
— Да. Чичото на Пиърс е шейпшифтър койот, а сестра му е шейпшифтър калифорнийски заек. — Маги направи физиономия. — Можеш да си представиш колко напрегнато става в къщата, когато луната е пълна. Никой не иска чичо Боб да излапа племенницата си.
Фил трепна.
— Това е неудобно. Предполагам, че са били ухапани?
В противен случай нямаше как членовете на едно семейство да се превърнат в два различни вида животни.
— Да. — Маги го погледна съчувствено. — Това ли се случи и с теб? И теб ли ухапаха в Тексас?
— Не, аз съм роден шейпшифтър.
Тя го погледна изненадано.
— Наистина ли? — Маги прокара ръка по черната си коса, която все още бе подстригана късо. — Предполагам, че не съм го разбрала, защото не знаех за шейпшифтърите, преди да се преместя в Тексас. Сега разпознавам миризмата.
— Много от вампирите не знаят. И предпочитаме да си остане така, ако нямаш нищо против.
— Разбира се. — Тя се престори, че заключва устните си. — Сега, разкажи ми всички клюки за бившите членове на харема.
Фил я подкани към кухнята и стопли бутилка Шококръв в микровълновата, докато й обясняваше търсенето си за информация за миналото на Ванда.
— Виждаш ли, аз вярвам, че има нерешени проблеми, които е избягвала с години. Ако можем да принудим Ванда да застане лице в лице с тях, може да успеем да я излекуваме от проблема й с гнева.
— Много интересно — измърмори Маги, докато сипваше от топлата Шококръв в една чаша.
— Е, изучавал съм доста психология, затова мисля, че теорията ми е вярна.
— Нямах предвид теорията ти. — Маги остави чашата и чинийката си на кухненската маса и се настани. — Намирам за интересно, че попитах за новини за всички дами от харема, а ти говориш само за Ванда.
Фил сви рамене.
— Естествено е да съм загрижен за нея, защото се съгласих да бъда неин наставник.
Маги отпи от Шококръвта.
— И защо се съгласи?
— Някой трябваше да го направи. Никой друг не предложи, а и аз имам някаква практика с психологията. — Когато Маги просто продължи да го гледа със знаещ поглед, той вдигна ръце сякаш се предава. — Добре де, признавам си. Безнадеждно съм привлечен от нея. Винаги съм бил.
Маги се ухили.
— Винаги съм знаела, че между вас има нещо. Но защо казваш, че е безнадеждно?
Той извади една бира от хладилника и я отвори.
— Отначало не можеше да се обвързвам с нея, защото бях неин охранител и честно да си кажа, мислех, че тя просто си играе с мен, защото й беше скучно.
Маги кимна.
— Наистина й беше скучно, но мисля, че наистина бе привлечена от теб.
— Съвсем наскоро разбрах това. — Той си припомни целувката им и начина, по който тя се отдаде на страстта. След това си спомни пропилените години, в които можеше да я ухажва. Изстенвайки вътрешно, той отпи от бирата си.