— Здрасти.
Памела и Кора Лий се ухилиха със знаещи усмивки.
Той им кимна леко, след това върна погледа си върху Ванда.
— Как си?
— Да, скъпа, как си? — попита Маги, когато Ванда не отговори. — Фил ми разказа за онази ужасна змия и аз просто трябваше да се уверя, че си добре.
— Аз съм… добре — тихо каза Ванда.
— Много мило от страна на Фил да ти се обади — каза Кора Лий на Маги.
— Толкова се радваме да те видим отново — добави Памела.
— Радвам се да съм тук — отвърна Маги усмихната. — Клубът има невероятен успех. Никога не съм виждала такава огромна тълпа.
— Да, това ще й покаже на Корки Кърант — измърмори Кора Лий.
Памела трепна и поклати глава.
Кора Лий ахна и покри устата си.
Ванда се намръщи срещу тях.
— Какво става?
— Нищо — отговориха едновременно Памела и Кора Лий.
Ванда погледна към Кора Лий.
— Казвай.
— Няма нищо! — настоя приятелката й и се обърна към Памела за помощ. — Не е нищо нали? Имаме огромна тълпа. Всички дойдоха да проверят защо Корки каза, че клубът ни е опасен и лош.
— Какво? — извика Ванда.
Фил тръгна към нея.
— Всичко е наред. Корки използва предаването си, за да обяви бойкот на клуба ти, но планът й явно не сработи.
Очите на Ванда блеснаха от гняв.
— Тя се опитва да ме унищожи.
— Клубът ти ще е наред — тихо каза Фил.
— Не и докато тази кучка е наоколо — изсъска Ванда и изчезна.
— Не! — Фил се опита да я хване, но вече я нямаше.
— Вси светии — прошепна Кора Лий. — Къде отиде?
— Къде си мислиш, голяма уста такава? — скара й се Памела. — Тя отиде в ДВК, за да се разправи с Корки.
— Дева Мария и Йосиф — въздъхна Маги. — Трябва да я спрем.
Глава 7
— Охраната им е скапана — каза Фил, докато вървеше след Маги по коридора на ДВК. Когато се телепортираха в стаята за костюмите, не се активира никаква аларма. — Човек би решил, че след декември ще са по-внимателни.
Маги се наведе към него и прошепна.
— Хората тук не са точно от здраво стъпилите на земята.
— Виждам какво имаш предвид — измърмори Фил.
Те подминаха група актьори в коридора, един от които бе облечен като голяма кокошка и упражняваше кудкудякането си.
— Това е! — каза някой от компанията му. — Сега го направи пак, но с повече страст.
Друг актьор, облечен като пират, се приближи до тях.
— Да, моряко. Требва да поверваш, че си кокошка.
Фил изсумтя. Кокошка със зъби.
— Ето тук е.
Маги спря пред една врата, украсена с голяма златна звезда. А върху нея с големи червени извити букви беше изписано Корки Кърант.
Маги се ослуша.
— Не чувам звуци от борба вътре.
— Това е добър знак — каза Фил.
— Освен ако Корки не е вече мъртва — прошепна Маги.
Фил отвори вратата и влезе вътре. Корки беше напълно жива, седеше зад бюрото си и изучаваше купчина снимки. В ъгъла един нисък гологлав мъж с камера ахна, след това се телепортира. Нямаше и следа от Ванда.
Корки вдигна поглед от снимките.
— Как смееш да нахлуваш така! — тя събра снимките и ги прибра в едно чекмедже на бюрото. — Кой, по дяволите, си ти?
— Не знаеш ли? — попита Фил. — Тази вечер публикува снимката ми в предаването си.
Корки подуши въздуха и махна пренебрежително с ръка. Големите й, обсипани с камъни пръстени проблеснаха под флуоресцентната светлина.
— Не се интересувам от самоличността на един смъртен. Излез от офиса ми.
— Аз бях мъжът, който притискаше към пода танцьора от „Палави дяволи“. Как се сдоби с тази снимка?
— Аз съм журналист. Никога не издавам източниците си.
Тя погледна към ъгъла, от където се бе телепортирал ниския мъж. Бюстът й потръпна, когато въздъхна с облекчение.
— Здравей, Корки.
Маги влезе в офиса, а каубойските й ботуши потропваха по ламинирания под.
Корки отново седна.
— Виж ти, не е ли това малката Маги, известна с ниския си ръст и още по-късата си кариера на посредствена актриса. Какво те води в Ню Йорк? — тя огледа дрехите на Маги надменно. — Пазаруване, надявам се?
Маги се приближи до бюрото.
— Тъкмо си прекарвах страхотно в „Палави дяволи“. Благодарение на теб това е най-популярният клуб във вампирския свят.