Очите на Корки се присвиха до малки гневни цепки.
— Сега си спомних. Ти си една от приятелките на Ванда Барковски. Може да предадеш едно съобщение на откачената кучка от мен. — Корки се изправи на крака. — Ще я унищожа. Клубът й също.
— Опитай се — тихо каза Фил — и ще съжаляваш.
Корки му се присмя.
— И се предполага, че трябва да се разтреперя от страх пред един обикновен смъртен и една… дребна каубойка? — тя погледна кръвнишки към Маги. — Не мисли, че съм забравила, че открадна Дон Орландо от мен.
Маги също я погледна ядосано.
— Ти вече го бе изгубила. Отнасяше се с него като с роб.
— Ха! Направих го звезда! Направих го известен. Какво може да направиш ти за него?
Маги се усмихна.
— Направих го щастлив.
Тя се обърна и излезе от офиса.
— Мога да те съсипя заедно с ранчото ти. Толкова си незначителна, че не бих си направила труда! — отвърна Корки разпалено.
Фил се спря на вратата, преди да излезе.
— Остави Ванда на мира.
— Ти какво си — подигра му се Корки, — кучето й пазач?
— Близко.
Той пое дълбоко въздух и се потопи във вътрешните си алфа сили. Знаеше, че това ще накара сините му очи да грейнат. Тялото му започна да трепери, очертанията му се размазаха. Можеше да се трансформира на мига, ако желаеше или да остане в човешка форма, получавайки цялата сила на един алфа вълк.
Корки се препъна назад, гледайки го изненадано.
— Кой… какво си ти?
Остави я да се чуди. Той затвори вратата в лицето й и обузда силите си. На мига отново беше нормален.
— Добре, къде мислиш, че е Ванда?
Маги го зяпаше с отворена уста.
— Какво беше това?
— Силата на вътрешното ми… животно.
Той тръгна надолу по коридора.
Маги остана на място, все още гледаше шокирано.
— Не трябва ли да има пълна луна?
— Не. Е, къде може да е Ванда?
— Аз… аз не знам. — Маги се затича, за да го настигне. — Никога не съм чувала за шейпшифтър, който не е зависим от пълнолунието.
— Мога да се трансформирам по всяко време.
Те стигнаха до края на коридора, където той се разделяше на два нови.
— Това е невероятно — прошепна Маги. — Какво животно си?
Фил не обърна внимание на въпроса й, докато оглеждаше новия коридор. Нямаше и следа от Ванда.
— Нека се разделим. Ти тръгни надясно, аз ще тръгна наляво.
— Добре. — Маги се отправи в оказаната посока, но се върна обратно, намръщена.
— Какво не е наред?
Фил надникна надолу по десния коридор. Една русокоса жена говореше с актьора, облечен като пират.
— Това е Тифани. — Маги вдигна поглед към тавана сякаш се молеше. — Трябва ли тази вечер да срещна всяка жена, която е спала с мъжа ми?
Фил си припомни, че актьорът Дон Орландо де Корасон се смяташе за най-големия любовник във вампирския свят.
— Сигурен съм, че не е поглеждал друга жена, след като те е срещнал.
Маги изсумтя. След това се усмихна.
— Вярвам, че си прав. Благословен да си. Значи си могъщ шейпшифтър, който знае точно какво да каже на една жена? Ванда няма никакъв шанс.
— Надявам се да си права. Но все пак трябва да я открием. Какво ще кажеш аз да тръгна надясно, а ти наляво?
— Добре. — Маги забърза по коридора, отдалечавайки се от Тифани.
Фил се запъти към блондинката и пирата. Провери първата врата. Килер.
— Ахой, пищна моме. — Пиратът нагласи превръзката върху окото си. — Ти си божественъ гледкъ за умореното ми око. Би ли искълъ да дойдиш под палубата с мен?
— В мазето? — Тифани се изкиска. — Разбира се. Обожавам акцента ти. Толкова е изискан. Звучиш като някой принц.
Тя го поведе към една врата в края на коридора.
Фил се усмихна на себе си. Тифани със сигурност не линееше след загубата на Дон Орландо. Той забеляза стая с табела: Съблекалнята на Корки. Това звучеше обещаващо. Тихо отвори вратата.
Ванда се бе настанила на тоалетката. Над нея нямаше огледало, а монитор и дигитална камера. Като вампир, това бе единственият начин Корки да може да се види, за да постави изобилието от грим, който носеше. Камерата в момента бе изключена, а Ванда бе изцяло погълната от задачата си, режейки дрехите с малка ножичка.
Той затвори вратата с тих клик и тя подскочи на мястото си.
— Фил! Какво правиш тук?
— Ти какво правиш, Ванда?
— Заета съм.