— Толкова си красива, така съвършена.
Той прокара палец по зърното й, и то се втвърди.
Ванда изстена.
— Фил… — Ръцете й галеха гърба му.
— Ванда, искам да правя любов с теб.
Ръцете й застинаха.
— Не. — Тя отстъпи назад, откъсвайки се от прегръдката му. — Аз не мога… да те обичам.
— Няма да те нараня, Ванда. Може да ми вярваш.
Тя поклати глава.
— Не мога…
Закопча гащеризона си. Сега блестящите й червени очи бяха изпълнени с влага.
— Разбирам защо се страхуваш. Изгубила си цялото си семейство, освен Марта. И вероятно се чувстваш предадена от нея.
— Какво? — С пребледняло лице Ванда отстъпи назад. — Как… ти как…?
— Интервюто, което си дала преди няколко години за риалити предаването. Маги го намери в къщата и го гледахме.
Ванда застина с ужасено изражение.
— Маги ти е помогнала да ме шпионираш?
— Не сме те шпионирали. Опитваме се да ти помогнем. Ако открием начин да се справиш с нерешените проблеми от миналото си…
— Миналото ми не е твоя работа! — извика тя.
— Напротив! Предполага се, че ще ти помагам да се научиш да се справяш с гнева си и можем да постигнем това, като се изправим пред каквато и да е травма в…
— Не! Аз не съм психологичен експеримент. И трябва да поставя мотивите ти под въпрос, доктор Фил. Опитваш се да ми помогнеш от добро сърце или просто искаш да ти излезе късметът?
Той укроти надигащия се в него гняв.
— Искам да имаш щастлив, пълноценен живот. Страхът ти е причината да ме обиждаш и може да се отървем от него, като проучим травмата…
— По дяволите, остави травмата ми на мира! — Тя намести камшика около кръста си. — Не се страхувам от нищо.
Фил вдигна ръце сякаш с молба.
— Нормално е да се противопоставяш на разкриването на болезнените спомени.
Ванда стисна зъби.
— Не смей да се отнасяш снизходително с мен. Нищо няма да разкривам.
— Значи, искаш да останеш все така изпълнена със страх? Желаеш да прекараш живота си в продължение на векове, страхуваща се да обичаш друг човек?
Тя трепна, сякаш я беше ударил.
— Ванда, съжалявам — той престъпи към нея.
— Не. — Тя вдигна ръка, за да го спре. — Знаеш ли колко хора съм изгубила? — една розова сълза се плъзна по бузата й. — Майка ми и баща ми. Малката ми сестра. Всичките ми братя. Карл.
— Кой е Карл?
Фил не можеше да си спомни името от телевизионното интервю.
Изпънатата ръка на Ванда се сви в юмрук. Гласът й потрепери.
— Вълците го хванаха.
Фил замръзна.
Ръката на Ванда падна до тялото й, а лицето й се намръщи.
— Той беше първата ми любов. Смъртен. Смъртните винаги умират. — Тя избърса лицето си. — Не можеш ли да го видиш? Не мога да премина през това още веднъж.
Мамка му. Това беше прекрасен момент да й каже, че е шейпшейпшифтър, който лесно може да живее още четири или петстотин години. Но тя щеше да поиска да разбере в какво се превръща.
— Ванда, никой от нас не е безсмъртен. Ти бе близо до смъртта миналия ден. Това не ти ли казва, че трябва да се радваме на живота всяка нощ, докато трае, сякаш е последна?
— Но няма да трае дълго. И аз не мога да понеса болката. Съжалявам.
— Ванда, ние…
Тя изчезна, оставяйки ръката му много близо до мястото, където беше лицето й само преди миг.
Фил свали ръка. Бедната Ванда. Водеше война между желанието и страха. Желанието й за него бе силно. Беше накарало очите й да блестят в червено. Бе я накарало да се притиска към него със страст. Но тази вечер в битката беше победил страхът.
— Няма да се откажа от теб — прошепна той.
Глава 8
— Тази вечер има много хора — каза Маги, докато Ванда се приближаваше бавно с корвета си към входа на Роматех.
Ванда погледна в огледалото си за обратно виждане. Не можеше да види себе си, но забеляза няколко коли зад нея. Пред тях имаше две. Изглежда, че всички местни вампири бяха дошли на партито за годежа на Джак.
— Мразя партитата.
Маги се изсмя.
— Ще ти се отрази добре. Работиш прекалено много.
— Петъчните вечери винаги са най-натоварени в клуба. Трябва да съм там.
— Няма да те има само няколко часа. Кора Лий и Памела бяха щастливи да помогнат — каза Маги. — Освен това се нуждаеш от почивка. Имаше тежка седмица.
Охраната пусна още една кола през портата и Ванда придвижи корвета още малко напред.