— Не знам. Може би има нещо общо със седемте дела, заведени срещу теб през последната година — измърмори Маги със саркастичен тон. — Това може да е знак, че не се справяш добре с отношенията си.
— Ще съм много добре, ако всички ме оставят на мира.
Маги въздъхна.
— Имаш приятели, Ванда. Независимо дали ти харесва, или не, има хора, които ги е грижа за теб.
Очите на Ванда запариха, когато сълзите заплашиха да потекат.
— Не бъди мила с мен. Не мога… да го понеса.
Тя отпи още малко Газирана кръв.
Маги я погледна тъжно.
— Скъпа, не можеш да страдаш така вечно. Нуждаеш се от помощ.
Ванда пое дълбоко въздух и примигна, за да прогони сълзите си.
— Добре съм. — Тя бе силна, по дяволите. Протегна се да затегне камшика около кръста си, но тогава осъзна, че той не беше там. — По дяволите, имам чувството, че съм облякла някоя нощница.
— Изглеждаш прекрасно. Този сребърен сатен кара кожата ти да сияе, а очите ти да блестят. Фил изглежда напълно зашеметен.
— Какво? — Ванда се огледа бързо наоколо. — Къде е той?
— Тъкмо влезе от вътрешния двор. — Маги посочи към стъклената стена в дъното на залата, гледаща към градината. — Оу, сега тръгна към нас.
Ванда преглътна. Той изглеждаше невероятно красив в черния си смокинг, който прилепваше по широките му рамене и тесните му бедра. Русите и червените кичури в косата му блестяха, а прекрасните му сини очи бяха фокусирани върху нея.
— О, боже мой.
Маги се подсмихна.
— Ето я и стрелата на Купидон. Право в десетката.
Ванда сграбчи ръката на Маги.
— Задръж го. Трябва да вървя.
— Пъзла — изсъска Маги, докато Ванда бързаше да избяга.
Тя заобиколи залата, прикривайки се зад различни групи вампири, за да не я забележи. Не бе страх. Беше паника. Нервите й бяха опънати дори преди Фил да се върне в живота й.
В далечния тъмен край тя откри редица столове, които на практика бяха скрити от няколко големи растения в саксии и огромна ледена скулптура на близката маса. Тя завъртя очи. Беше огромен Купидон, изваян от лед. Тогава забеляза, че на масата имаше храна за смъртни. Нищо чудно, че този ъгъл беше пуст. Повечето от гостите бяха вампири, затова нямаха интерес към смъртната храна, освен ако не вървеше на два крака.
Ванда допи Газираната кръв и остави чашата си до поднос със скариди. Бутилка с червен цвят привлече погледа й. Прочете етикета й: Луизиански лютив сос. Може би бе тук за годеницата на Джак.
Тя отиде до редицата столове, закачи дръжката на чантичката си на гърба на един и седна. Нямаше и следа от Фил. Всъщност нямаше следа от никой. Пое дълбок дъх. Щеше да се опита да остане спокойна дори когато бе объркана каша от противоречия. Болеше я от самота, но ето я в разгара на партито, опитвайки се да остане сама. Копнееше да усети ръцете на Фил около себе си и ето я тук, криеща се от него.
Той просто бе толкова изкушаващ. Тя обичаше начина, по който се чувстваше в ръцете му. Чувстваше се красива, желана, обичана. Беше минало толкова много време, откакто се бе чувствала специална за някой.
Довери ми се, бе казал той. Тя желаеше да му се довери, но как можеше да се довери на любовта? Винаги беше казвала на останалите, че няма нищо по-свещено от любовта. Вярваше на това с цялото си сърце, но дълбоко в себе си знаеше, че любовта бе за другите, не за нея. Любовта винаги я беше проваляла, винаги й бе носила болка и страдание. Искаш да прекараш живота си в продължение на векове, страхуваща се да обичаш друг човек? Думите на Фил все още й причиняваха болка.
— Здравей, Ванда. Как си?
Тя отблъсна мрачните мисли, за да види как към нея се приближава Шана.
— Здрасти.
Красивата жена на Роман Драганести носеше новороденото им бебе, увито в розово одеяло. Тя свали торбата с памперсите от рамото си и я пусна до стола, след това се върна до масата с храна. Носейки бебето в една ръка, Шана използва другата, за да напълни една чиния с храна.
— Кълна се, трябва да я кърмя на всеки час. От това съм гладна постоянно.
— Да…
Вълна на съжаление удари Ванда. След смъртта на майка й, тя бе обичала да се грижи за по-малките си братя и сестри. Но никога нямаше да може да има свои деца, тъй като беше вампир и яйцеклетките й бяха мъртви.
— Добре ли си?
Шана я погледна притеснено и добави още грозде към чинията си.
Ванда стисна зъби.
— Страхотно съм.