— От какво?
— От… от още болка.
Тино изглеждаше объркан.
— Не разбирам.
— Това е като… да си счупиш крака. Болката ти напомня да внимаваш да не счупиш и другия си крак. Ако имаш един счупен крак, не би искал да счупиш и другия, нали?
Тино подръпна изкривената си вратовръзка.
— Не искам нито един счупен крак.
Ванда му се усмихна тъжно.
— Много си мил, че искаш да ми помогнеш, но аз… се счупих много отдавна. И не знам как да се оправя.
— Трябва да искаш да се оправиш — чу се дълбок глас иззад цветето.
Ванда ахна, щом Фил се показа.
— Ти… не трябва да шпионираш хората.
Сърцето й биеше като лудо. Колко беше чул? Дали наистина мислеше, че тя не иска да се оправи? Тя не беше мазохист, по дяволите. Просто се опитваше да се предпази.
— Проверявах периметъра.
Погледът му се плъзна бавно по тялото й, след това обратно по краката й, покрай бебето в скута й и се спря на татуировката на прилеп върху гърдата й. Устните му се извиха в усмивка.
Ванда не обърна внимание на трепета, който се спусна по ръцете й, и го погледна строго.
— И всичко ли е наред?
— О, да. — Очите му блестяха. — Изглежда добре — Той се усмихна на момчето. — Здрасти, Тино.
— Здрасти, Фил. — Константин се размърда на стола си. — Искаш ли курабийка? С шоколадови парченца са.
Фил сложи малко сирене и крекери в една чиния и я подаде на малкото момче.
— Повярвай ми. Това е, което искаш.
Тино прие чинията, намръщен.
— Но аз искам…
— Тино! — повика го Шана, която тъкмо идваше заедно с Маги. — Надявам се, че ядеш и нещо друго, а не само курабийки.
— Така е! Виждаш ли? — Тино й показа чинията си и лапна един крекер.
— Браво, съкровище. — Шана целуна главата му и отиде до Ванда. — Благодаря ти, че гледа София — каза тя и взе бебето, което вече спеше дълбоко. — Никога не съм осъзнавала колко си добра с децата. Трябва да направиш като Маги и да си осиновиш едно.
Ванда остана с отворена уста.
— Каква прекрасна идея!
Маги плесна с ръце и се ухили.
— Няма начин — възпротиви се Ванда. Тя трепна при развеселеното изражение на лицето на Фил. — Ръководя стриптийз клуб, забравихте ли?
— Какво е това? — попита Тино с пълна уста.
— И имам проблем с гнева — продължи Ванда. — Да не споменаваме факта, че съм мъртва през половината време.
Тя погледна към момчето. Надяваше се, че неживият статус на баща му не дойде като шок на Тино. Трябваше да знае, че баща му бе мъртъв през деня.
Зачуди се дали малкото момче прави бели, когато баща му не беше там, за да го спре. Можеше да си представи как Шана му казва: Само изчакай баща ти да се събуди от мъртвешкия си сън. Тогава ще си имаш големи неприятности.
Ванда бавно осъзна, че всички са млъкнали и я зяпат.
— Какво?
Тя погледна надолу към роклята си, за да се убеди, че не е покрита с бебешка плюнка.
— Току-що призна, че имаш проблем с гнева — каза Фил, а светлосините му очи блестяха. — Това е първата стъпка към подобрението.
— Точно така — кимна Шана. — Не можеш да поправиш един проблем, преди да признаеш, че съществува.
— Е, не е ли това прекрасно — отвърна Ванда и се изправи, премятайки чантата си на рамо. — Забавлявах се достатъчно за една вечер. Ще вървим ли, Маги?
— Още не сме се запознали с Лара — напомни приятелката й.
— И не си говорила с мен — каза Фил.
— Аз не… — започна Ванда.
— Прекрасно! — прекъсна я Шана. — Ще кажа на Роман, че спазваш решението на съда и имаш среща с наставника си. Той ще е впечатлен.
По дяволите. Ванда не виждаше начин да се измъкне от това положение. Но последното нещо, от което се нуждаеше, беше още един сблъсък с Фил. Самоконтролът й се изпаряваше, когато бе около него.
— Ела, Тино. Нека намерим баща ти. — Шана взе торбата с памперсите и погледна към Маги. — Ще ти се обадя — каза тя и се отдалечи с бебето.
Константин им помаха за довиждане и изтича след майка си.
— Трябва да довърша обиколката си — съобщи Фил. — Ще се срещнем тук след петнадесет минути — той прегърна Маги, усмихна се на Ванда и потегли.
Ванда не можа да се въздържи да не се възхити на прекрасния му задник, докато той се отдалечаваше. И все пак се питаше защо бе прегърнал Маги, но не и нея.