Ванда поклати глава. Каква сбирщина от страхливци. Обмисли дали да не отиде до Конър и да му каже какво се случи, но забеляза, че Джак се е запътил към него.
Корки се приближи до група пищящи вампири и се усмихна радостно към камерата.
— Отвориха се портите на ада! В целия си живот не съм виждала такова катастрофално парти!
Тя махна с ръце към сцената зад нея.
— Дево Марио и Йосиф — прошепна Маги. — Корки ще има да говори за това със седмици.
Репортерката посочи към Финиъс, който лежеше на пода, гърчещ се от болка.
— Дали този беден вампир ще умре? Останете с нас и след рекламата на спонсора ни, Вампос, за да разберете!
— Мога ли да се скрия тук при вас? — прошепна някой зад Ванда.
Тя се обърна и откри ЛаТоя да се промъква зад саксията.
— Не те е срам — изсъска й Маги. — Финиъс го боли.
— Не знаех, че ще боли толкова много — отвърна ЛаТоя и постави бутилката с лютия сос на близкия стол. — Просто исках да ме остави на мира. А сега шотландецът блокира изхода и не мога да изляза.
— Трябва да признаеш на Конър какво направи — каза Маги. — Всички мислят, че ни нападат Бунтовниците.
— Мисля, че Конър знае — заяви Ванда и посочи към мястото, където Джак и Конър си говореха тихо.
— По дяволите. — ЛаТоя се намръщи към Финиъс, който все още лежеше на пода. — Не мислех, че ще го нарани толкова много. Имам предвид, той вече е мъртъв. Как може да стане по-лошо.
— Можем да бъдем по-уязвими, отколкото си мислят хората — обясни Маги. — Бедната Ванда почти загина миналата вечер, когато я нападна една змия.
ЛаТоя остана с отворена уста.
— Искаш да кажеш, че вие двете сте…?
Ванда се усмихна широко, показвайки кучешките си зъби.
— Мамка му — изруга ЛаТоя и потърка челото си. — Сега вече я свърших.
— Ето ни отново след рекламите! — Гласът на Корки изпълни залата, когато заговори в микрофона си. — Както можете да видите, отровеният вампир не е умрял… все още. Но надеждата умира последна.
— Госпожице Кърант — обади се Джак и пристъпи към нея, а операторът се извъртя, за да го улови в кадър. — Нека ви успокоя, че това не е нападение на Бунтовниците. Един от гостите ни по погрешка е погълнал малко лютив сос. Това е всичко. Очакваме бързо и пълно възстановяване.
Корки изгледа Джак със съмнение.
— А ако беше нападение от Бунтовниците, щяхте ли до го признаете? Кажете ми истината. Дали ужасното ви годежно парти не предвещава също толкова ужасен брак?
Джак се наежи.
— Разбира се, че не!
Корки му се усмихна подигравателно.
— Доказателствата са ясни. Бракът ви е обречен!
Прас!
Корки подскочи, когато една от презрамките на сутиена й изскочи от бюстието й. Тя погледна надолу точно когато и втората се скъса и я удари в лицето. Тежките й гърди се отпуснаха надолу.
— Ааа!
Тълпата, която само преди миг трепереше от страх, сега избухна в смях.
— Спрете! Ще съсипя всички ви!
Корки се опита да прикрие гърдите си, когато погледна нагоре и извика на оператора.
— Стоп!
Маги ахна и се обърна към Ванда.
— Какво направи?
Ванда се ухили.
— Поставих й капан — обясни тя и пристъпи напред, за да може да вижда по-добре. — Ако имаме късмет…
— Аагх! — Черните бикини на Корки паднаха до глезените й. Лицето й почервеня от гняв, докато оглеждаше кикотещата се тълпа. — Някой ме е саботирал! Ще те открия и ще те накарам да си платиш!
Силни ръце хванаха Ванда и я издърпаха назад.
Тя се препъна.
— Фил! Какво правиш тук?
— Какво правиш ти, Ванда? — Той погледна към Корки, която сега подхвърляше обиди към отделни членове от тълпата. — Не й позволявай да те види. Ще разбере, че ти си виновна — каза той и я дръпна назад.
— Не ме е страх от нея. И къде ме водиш?
— Зад сцената има авариен изход.
Ванда се опита да забие токчета в земята, но те само се разклатиха.
— Никъде не отивам с теб.
Той я погледна развеселено.
— Страхуваш се от мен?
— Не, по дяволите.
Да, по дяволите. Когато беше сама с него, губеше целия си самоконтрол и накрая свършваше, целувайки го.
Той я придърпа през някакви двойни врати в един пуст коридор.
— Насам.
— Дори не се опитвай да ме целуваш отново. Забранено е. Мога да те изпортя и ще си навлечеш големи неприятности.