— Или мога да ти дам такъв разтърсващ секс, че ще ме умоляваш за още.
— Ха! Никога не се моля за нищо.
Той спря рязко и я дръпна в ръцете си толкова бързо, че тя се блъсна в гърдите му. Въздухът излезе от нея и пулсът й полудя.
Той се наведе напред, дъхът му беше горещ срещу челото й.
— Никога не казвай никога, съкровище. Харесва ти да ме целуваш.
— Не е така.
О, боже, усещането за него беше толкова хубаво.
Устните му се плъзнаха по скулата й.
— Преди години ти бе забранена и аз се придържах към правилата. Бях млад и глупав. Вече не съм — каза той и захапа леко врата й.
— Фил — прошепна тя и се притисна към него.
Той беше толкова силен и топъл.
— Не се нуждаем от правилата. Ние сме бунтари — заяви той и засмука ухото й.
— Да — отвърна тя и уви ръце около врата му. — Целуни ме. Сега.
Той се отдръпна назад, устата му се изви.
— Молиш ли ме?
— Не — отрече Ванда и погледна към него. — Ще те накарам ти да се молиш.
Той се подсмихна.
— Мислех си, че вече го правя. Но първо трябва да свършим малко работа.
Той я поведе по коридора.
— Каква работа?
Фил отвори вратата и я бутна вътре.
— Първият ти час за справянето с гнева.
— Моят какво?
Тя ахна, щом видя изображението си, замръзнало на телевизионния екран.
— Добър вечер, дете мое — поздрави отец Андрю, който стоеше до масата за конференции.
Фил беше показал интервюто й на свещеника? Как можеше да й причини това? През нея премина ярост.
Ванда вдигна един стол.
— Искаш гняв? Ще ти дам гняв! Справи се с това!
Глава 10
— Залегни! — извика Фил на свещеника, когато Ванда хвърли стола през масата.
Столът се разби в стената и направи вдлъбнатина по повърхността й на около два метра от отец Андрю, който пропълзя под масата. С вампирска скорост Ванда грабна нов стол, но Фил го издърпа от нея и сграбчи китките й.
— Пусни ме!
Тя го ритна по пищяла.
Не беше силна като мъж вампир, но разгневена до краен предел, бе доста близо. Фил се мъчеше да я удържи. Винаги можеше да освободи вълка в себе си и да я усмири на мига, но се въздържа. Тя вече беше достатъчно разстроена.
Той я избута до стената и притисна китките й от двете страни на главата й.
— Като твой наставник в преодоляването на гнева, трябва да ти кажа…
— Ти не си мой наставник.
Тя се опита да го удари с коляното си в слабините.
Фил се извъртя и пое удара с бедрото си.
— Трябва да кажа, че не владееш гнева си добре.
— Пусни ме, предател такъв.
Ванда посрещна погледа му, а очите й бяха буреносно сиви. След това сниши гласа си почти до шепот.
— Ще му кажа.
Значи заплашваше да каже на свещеника, че той се отдаваше на забранени целувки с повереницата си. Фил се наведе към нея и прошепна в ухото й:
— Направи го. Тогава той ще ме уволни и ще мога да спя с теб още тази вечер.
Дъхът й изсвистя срещу бузата му.
— Проклет да си — отвърна тя, след това повиши глас. — Вече съм добре. Можеш да ме пуснеш.
Той се отпусна назад.
— Без повече хвърчащи столове?
— Само ако ти седиш на някой по това време.
Той я пусна.
— Знам, че си разстроена, но ние наистина искаме да ти помогнем.
Ванда се отдалечи от него, разтривайки китките си.
— Наричаш това помощ? Вие двамата, наговарящи се срещу мен? Мразя тези глупости с терапията. Искате да разгледате всичките ми стари рани и да ровите и човъркате из тях, докато не прокървят отново. Какъв е смисълът? Това няма да накара нищо от тях да изчезне.
— Да не им обръщаш внимание също няма да помогне.
— Казах ти да оставиш миналото ми на мира. — Тя го погледна намръщено. — Вярвах ти.
— Предаване на доверието — измърмори отец Андрю, докато изваждаше някакви листи от една папка и ги постави на масата. — Мисля, че това ще е добро място да започнем — той погледна към Ванда. — Извинявам се за… необичайното организиране на първата ти среща, но се страхувахме, че иначе може да откажеш да присъстваш.
— Дяволски сте прави, че щях — намръщи се Ванда. — Не се нуждая от терапия за справяне с гнева.
Свещеникът погледна към напуканата стена, където се бе разбил столът.