— Не съм съгласен. Моля те, седни.
Той седна и сложи очилата си за четене.
Ванда тръгна бавно към края на масата, но не седна. Фил можеше да усети напрежението, което се излъчваше от нея. Тя беше като дива котка, обикаляща в заключена клетка.
Отец Андрю написа нещо върху един от листите.
— Забелязах, че нарече Фил предател.
Тя се намръщи срещу Фил.
— Такъв е.
— След като изгледах интервюто ти, разбирам защо предателството може да бъде чувствителна тема за теб — продължи свещеникът. — Вярваш ли, че сестра ти Марта, те е предала?
— Не вярвам нищо за нея — отговори Ванда и отиде до телевизора, за да го изключи. — Тя е мъртва за мен, точно като останалите от семейството ми.
— Превърнала те е във вампир — каза Фил.
— Не! — Ванда се обърна, за да бъде лице в лице с него. — Зигизмунд ме превърна. Марта само ме ухапа и пи от мен, докато не станах прекалено слаба, за да се боря с нея. Тогава ме представи на новото си гадже като предястие за вечерята му.
— Определено таиш гняв към нея — отбеляза отец Андрю.
— Защо трябва да съм гневна? — Ванда извади диска от плейъра. — Марта не направи нищо. Тя просто стоеше там и наблюдаваше, докато гаджето й ме превърна, а малката ни сестра лежеше умираща в близката пещера. Тя не направи нищо!
— На мен ми звучи като предателство — отбеляза Фил.
— Не искам да говоря за това! — Ванда счупи диска на две и хвърли парчетата по Фил. — Остави ме на мира.
Той избегна летящите парчета.
— Няма — каза той и тръгна към нея.
Ванда изръмжа и се протегна за друг стол. Той го сграбчи, държейки го долу, двамата се наведоха напред и се вгледаха един в друг. Тя повдигна вежда и отказа първа да отмести поглед.
Свещеникът прочисти гърлото си.
— Наистина съжалявам, дете мое, за членовете от семейството ти, които си изгубила. Знаеш ли дали Марта е още жива? Или трябва да кажа нежива.
Ванда пусна стола и се извърна от Фил.
— Не знам. Кой го е грижа?
— Тя може да е единствената ти останала роднина — продължи свещеникът. — Мисля, че трябва да я видиш.
— Няма начин.
Отец Андрю освободи химикала си и записа нещо върху листите.
— Имам добър приятел в Полша. Един свещеник, който учеше в семинарията заедно с мен преди години. Ще го помоля да провери за местонахождението на сестра ти.
— Не искам да я виждам!
Свещеникът погледна остро Ванда над ръба на очилата си за четене.
— Имам задача за теб. Искам да помислиш сериозно за възможността да простиш на сестра си.
— Какво?
Ванда погледна свещеника, сякаш изведнъж му бе пораснала втора глава.
— На колко години беше Марта, когато сте избягали в планините? — попита Фил.
Ванда стисна зъби.
— На петнадесет, но…
— Тя е била дете — каза отец Андрю.
— А Зигизмунд вероятно е контролирал съзнанието й — добави Фил.
— Не ме интересува! — извика Ванда. — Тя остави Фрида да умре! Няма да й го простя. Не мога.
Отец Андрю свали очилата си.
— Прошката не означава, че гледаш леко на действията й. Не трябва да й прощаваш заради нея. Трябва да го направиш заради себе си, за да можеш да оставиш на мира цялата тази болка и да започнеш да живееш отново.
— Защо аз трябва да живея, когато всички те загинаха? Всеки, който обичах, е мъртъв! Сега остава да ми кажеш да простя на проклетите нацисти. — Ванда изтича до вратата и я отвори. — Оставете ме сама, по дяволите! — извика тя и избяга по коридора.
Фил застана на вратата, наблюдавайки я.
— Ще отида да се убедя, че е добре.
Свещеникът въздъхна и прибра листите си в папката.
— Може би я притиснахме прекалено много — каза той, изправи се и прибра очилата си. — Доста се притесних, когато тя избухна, но ти очевидно можеш да се справиш с гнева й.
За нещастие, това беше всичко, за което можеше да мисли Фил тези дни.
— Даде й доста храна за размисъл. Нека да поулегне за известно време.
Отец Андрю кимна и събра нещата си.
— Ще поддържаме връзка. Благодаря ти за помощта.
Той потупа Фил по рамото, след което се запъти към банкетната зала.
Фил тръгна в обратната посока, търсейки Ванда. Със свръхразвития си слух, той дочу тихия заглъхващ звук от обувките й по мраморния под, преди да изчезне напълно. Трябва да бе напуснала коридора и да е влязла в някоя стая с килим. Но коя? За щастие, можеше да разчита и на свръхразвитото си обоняние. Последва сладкото ухание на жасмин от гела й за коса и я проследи до края на коридора, където беше разположен параклисът.