Утре вечер отец Андрю щеше да проведе литургия в параклиса на Роматех. Обикновено присъстваха около двадесетина вампира повече, ако са дошли за безплатната синтетична кръв, която се предлагаше след това в залата.
Фил спря пред двойните врати на залата до параклиса. Уханието на Ванда се носеше там, сякаш беше стояла на мястото няколко минути, чудейки се какво да прави. Той погледна към процепа под двойната врата. Все още бе тъмно. Заради свръхразвитото си зрение, тя не си бе направила труда да светне лампите.
Фил отвори тихо вратата и влезе вътре. Зрението му също беше идеално въпреки тъмнината и той забеляза няколко празни маси в средата на стаята и редица столове, наредени до стената. Огледа тавана. Нямаше камери. Каквото и да се случеше тук, щеше да остане само между тях.
В другия край на стаята Ванда стоеше до прозореца, гледайки към звездите. Вратата издаде тих звук, щом той я затвори.
Тя се скова, но не се обърна.
— Върви си.
Фил трепна, когато долови болката в треперещия й глас. Тя или плачеше, или бе много близко до това. Той се приближи бавно към нея.
— Тревожех се за теб.
— Никога не следваш нарежданията, нали? Казах, върви си — отвърна тя и се обърна, за да го погледне. — Също така ти казах да спреш да се ровиш из миналото ми, но ти съзнателно действаш против желанието ми. Дори си привикал свещеника. Как можа? Не мислиш ли, че съм достатъчно съсипана? Трябваше да покажеш старите ми рани, за да може да ги види целият свят?
Той се спря до масата.
— Раните ти са дълбоки. Дори Константин, едно малко дете, може да види това.
Очите й потъмняха, в сивите им дълбини се заформи буря.
— О, да, нека помогнем на бедната жена, преди тя да откачи напълно. Не искам съжалението ти, Фил!
Енергията от силните й чувства събуди вълка в него и предизвика прилив на мощ в същността му. Мили боже, той искаше да я хвърли върху масата и да й покаже колко красива бе тя. Присви юмруци, за да запази контрол.
— Изпитвам много неща към теб, но нито едно от тях не е съжаление.
Тя присви вежди.
— За това е цялата работа, нали? Осемте години на несподелена страст. Искаш да съм умствено здрава, за да можеш да ме изчукаш.
Той стисна юмруците си по-силно. Животното в него го приканваше да й скочи, но той бе Алфа и господар на звяра.
— Не ме обиждай, Ванда. Искам да бъдеш щастлива. Искам да си достатъчно здрава, за да можеш да изградиш собственото си бъдеще, вместо да тънеш в болезненото си минало.
— Това ли е всичко? — присмя му се тя и тръгна към него. — Ето ти нещо ново. Мога да изградя бъдещето си съвсем спокойно. Притежавам цялата увереност и смелост, от която се нуждая.
Ванда спря пред него с вдигната предизвикателно брадичка.
— Фалшиво перчене — измърмори той.
Тя докосна с ръка слабините му.
— Това фалшиво ли ти изглежда?
Той преглътна. Скитащите й пръсти бързо откриха члена му. Не беше много трудно, като се има предвид колко бързо се възбуждаше.
— Това искаш, нали? — Тя потърка дланта си нагоре-надолу по дължината му. — Желаеш го от години.
Фил шумно изпусна дъха си.
— Знам какво правиш. Избягваш въпроса, който обсъждаме.
— Напротив — отвърна тя и го стисна.
Той изстена. Усещането беше толкова хубаво. Но Фил знаеше, че тя използва секса като отдушник на чувството си за безсилие и за да го извади от релси. Беше грешно. Беше божествено. Той искаше още.
Тя откопча колана му.
— Ставаш толкова голям. — Откопча панталона му. — Какво животно си само.
Нямаше си никаква идея. Звярът в него започна да се измъква от контрола, който му беше наложил. Как можеше да се възползва от Ванда, когато тя очевидно бе отчаяна? Какво й се бе случило в миналото, че би предпочела да се хвърли в обятията му, вместо да го обсъдят?
— Мисля, че трябва да спреш.
— Накарай ме.
Тя уви пръсти в ластика на бельото му и го дръпна надолу.
Ерекцията му се освободи. Звярът в него нададе вой. Вземи я. Вземи я сега.
— О, боже. — Тя уви ръка около твърдия му член. — Прекрасен си.
Фил изръмжа, когато пръстът й погали гладкото връхче. От него изби влага и пръстите й се плъзнаха по мъжествеността му хлъзгави и бързащи.
Да върви по дяволите благородството. Той бе благороден в продължение на осем години и всичко, което това му бе донесло, беше постоянна ерекция и множество студени душове. Какво като тя се опитваше да го манипулира със секс? Щеше да й се върне, когато се обвържеше емоционално с него. Той можеше да използва секса, точно като нея. Вече не бе онзи млад мъж, който беше запленен от нея. Фил бе Алфа вълк, който беше избрал своята спътница в живота. Нищо не можеше да го спре да я бележи като своя.