Выбрать главу

Ванда извика. Влага обля пръстите му и тялото й бе завладяно от конвулсии. Фил помилва клитора й и вътрешните й стени, изтръгвайки от нея още викове и трепети.

Най-накрая тя се отпусна напълно и повдигна ръка до челото си.

— О, господи. Това беше… това беше…

— Просто секс?

Тя го погледна раздразнено.

— Да.

— Добре. Колко време ти трябва да се съвземеш?

— Никакво. Добре съм.

— Добре — отвърна Фил, дръпна бюстието й и разкри гърдите й. — Не носиш сутиен? Щастливият ми ден.

Той забеляза, че връхчетата на розовите й зърна бяха твърди.

— Нямах такъв, който да подхожда на тази рокля — измърмори тя.

Той очерта с пръст пурпурната й татуировка.

— Имаш този малък прилеп, за да плаши всеки далеч от сърцето ти. Мен не ме плаши. — Фил се наведе и целуна татуировката. — Винаги съм искал да направя това. И това — продължи той и засмука с уста едно от зърната й.

Тя ахна. Краката й се стегнаха около кръста му.

Той засмука едната гърда, а след това и другата.

— Трябва да те вкуся — повдигна бедрата й и се наслади на едно дълго облизване на женствеността й.

Ванда потръпна.

— Фил…

Той прокара език върху клитора й. Женственият й аромат изпълни ноздрите му. Нищо не възбуждаше вълка в него повече от миризмата. Вълкът се бореше с контрола му, заплашвайки да го надвие. Не можеше да си позволи да бъде Алфа точно сега. Той можеше да остане в човешка форма, докато силата на вълка е освободена, но това щеше да уплаши Ванда прекалено много.

Фил достигна пределната точка и със стон нахлу в нея. Тя свърши мигновено, проплаквайки, докато вътрешните й мускули го стискаха силно. Той хвана бедрата й и я издърпа към себе си, докато нахлуваше в нея отново и отново. Гърдите й порозовяха. Дишането й стана накъсано.

Телата им се движеха заедно. Той отпусна главата си назад и се наслади на всеки тласък. Това беше неговата жена. Никога нямаше да се откаже от нея. Вълкът нададе вой и слабините му се стегнаха. С шумен стон той се задвижи все по-бързо.

Ванда извика и свърши още веднъж. Вътрешните й мускули се стегнаха и той се заби в нея. Отново и отново. Задържа я близо до себе си, докато и последната му конвулсия не отшумя.

Тъмната стая беше изпълнена със звука от дишането им. Умът му бавно се проясни. Вълкът в него се хилеше победоносно. Той бе белязал своята жена. Мъжът, от друга страна, се питаше дали не бе прекалил. Намерението му беше да я обвърже със себе си. Ами ако се бе поддал на страстта само за да прогони любимата си?

Ванда допря ръка до бузата си и затвори очи, докато вдишваше бавно и дълбоко. Изглеждаше спокойна, но той все още можеше да чуе как препуска сърцето й.

Фил се дръпна назад и излезе от тялото й.

— Все още ли си добре?

Тя отвори очи, но погледна настрани.

— Разбира се.

Той докосна бузата й.

— Мечтаех да направя това от осем години. Беше дори по-хубаво от това, което си представях.

— Това е добре.

Тя се опита да седне, но ръцете й трепереха.

— Трябва ли ти помощ?

— Не. Добре съм — отвърна и се протегна за бикините си.

Е, значи щеше да се държи резервирано. Фил можеше да се справи с това. Вдигна бельото и панталоните си обратно.

— Благодаря ти, Ванда. Страхотна си.

Брадичката й се вирна нагоре, а очите й пламнаха.

— Да не си посмял да ми говориш като на… — Тя присви очи. — Да не се опитваш да ме ядосаш? Що за наставник за справяне с гнева си?

— От типа, който участва в забранен секс. Кога може да го направим отново?

Ванда се разсмя.

— Няма нужда. Получи това, което желаеше.

— Ти също го желаеше. Извика поне три пъти.

Пръстите й трепереха, докато се опитваше да обуе отново бикините си.

— Това беше… просто секс.

— Беше дяволски много повече и ти го знаеш.

Тя го погледна остро, докато скачаше от масата.

— Трябва да се върна обратно в клуба. В петък вечер винаги е натоварено. — Оправи бюстието си и приглади полата на роклята си.

По дяволите, току-що бяха правили невероятен секс, а тя се държеше сякаш това не беше голяма работа.

— Не искаш ли да те подържа за малко? Мислех, че жените харесват това.

— Не, благодаря. — Ванда взе сандалите си, след което седна на един стол, за да ги обуе. — Направи си услуга и не храни големи надежди. Никога повече няма да обичам.