Прекалено късно е, искаше му се да й извика. Тя вече беше негова. Просто не го осъзнаваше.
Тя приключи с обуването си.
— Карл беше първата и последната ми любов.
Фил трепна вътрешно. Тя със сигурност знаеше как да нанесе удар. Вълна от ревност премина през него. Беше споменавала този Карл и преди. Логично, той знаеше, че Ванда е почти на сто години, затова не бе голяма изненада, че е имала една или две други връзки. Въпреки това негодуваше срещу този мъж, който бе притежавал сърцето й преди него.
— Какво беше толкова специално в него?
Тя сви рамене.
— Той ме обичаше, въпреки че бях нежива и изпълнена с гняв.
Фил отвори уста, за да й каже, че той също я обича точно такава, каквато бе, но се спря. Не искаше да изглежда сякаш се състезава с един мъртвец. Или пък с който и да е друг мъж.
— Карл е мъртъв.
Тя му се намръщи.
— Благодаря ти, че ми напомни. — Обърна глава и погледна през прозореца. — Нацистите пратиха вълците си след мен, за да ме открият и да ме убият. Карл се опита да ме защити, но вълците… те… — Ванда направи гримаса и отпусна глава в ръцете си.
По дяволите. Тя бе станала свидетел как вълци разкъсват любимия й? Слава на бога, че Карл е успял да я защити, но мамка му — как щеше да й каже, че е шейпшейпшифтър?
— Ванда, съжалявам. — Фил седна до нея и уви ръка около раменете й. — Карл звучи като много смел мъж.
Тя се облегна на него, отпускайки глава на рамото му.
— Такъв беше. Той бе водачът на съпротивата в южна Полша. След като загина, никога не исках да обичам отново. Тогава срещнах Иън и не можах да устоя. Приличаше толкова много на Жозеф и сякаш отново имах по-малък брат. Но миналият декември той едва не умря и всичко се върна отново. Страхът. Болката. За това не мога да обичам. Особено смъртен. Смъртните винаги умират около мен.
Фил потърка брадичката си в челото й. Само ако можеше да й каже, че е върколак и че би могъл да живее в продължение на векове.
Ванда се скова.
— Нещо вибрира в панталоните ти. Или си научил някой секси трик, или…
— Това е уоки-токито ми — обясни той и се изправи, за да може да извади малкото двупосочно радио от джоба на панталоните си. — Фил е.
— Ела в офиса на охраната — Конър звучеше сякаш бе спешно. — Току-що се чухме с Ангъс. Касимир и двама от последователите му са се появили при Аполон. Имало е битка, но Касимир е избягал. Трябва да обсъдим следващия ни ход.
— Веднага идвам. — Фил пусна уоки-токито обратно в джоба си. — Съжалявам, Ванда…
— Разбирам. Жалко, че не са убили Касимир.
Фил оправи ризата си, след това и колана на панталоните си.
— Познаваш ли го?
— Никога не съм го срещала, но Зигизмунд говореше много възвишено за него. Искаше да е най-добрият приятел на Касимир, но тази чест се падаше на Иван Петровски и Йедрек Янов.
Фил си спомни, че Иван беше господар на Руско-американското сборище, докато две от жените в харема му не го убиха.
— Йедрек беше онзи, който нападна ДВК?
Ванда кимна.
— Той бе голямо другарче с нацистите. Преследваше ме с години, след като Карл загина. Живеех в постоянен ужас, винаги се страхувах, че вълците ще ме разкъсат на парчета, докато лежа безпомощна в мъртвешкия си сън — призна тя и потрепери.
— Ванда, скъпа — каза Фил и погали бузата й. — Сега си в безопасност. Да те заведа ли отново при Маги?
Тя пое дълбоко въздух.
— Ще се оправя. Върви, аз ще те последвам след около пет минути. Не искаме хората да ни видят да се връщаме заедно на партито.
Той се поколеба, нежелаещ да я оставя.
— Мразя да те виждам наранена.
— Ще се оправя. Ще взема Маги с мен в клуба. Там винаги съм щастлива. Чувствам, че държа всичко под контрол, когато съм там.
— Тогава ще те видя в къщата преди изгрев.
Той се наведе, за да я целуне, но тя извъртя глава.
— Лека нощ, Фил.
Глава 11
Това е просто секс. Ванда се наведе в стола си, облягайки глава на ръцете си. Сълзите заплашваха да се пролеят от очите й. Каква глупачка беше.
Не беше просто секс. Бе божествен секс. Най-хубавият, който беше преживявала. Цялата й тяло звънеше от остатъчна енергия. Тя искаше още. Човек би си помислил, че преживявайки три разтърсващи оргазма един след друг, би било достатъчно, но не. Имаше чувството, че Фил беше разбудил някакъв страстен звяр в нея. Той бе лежал спокоен в продължение на петдесет години и сега настояваше да бъде задоволен. Настояваше за Фил.