— Колко вампири има с Ангъс? — попита Джак.
— Трима — отвърна Конър. — Ема, Дугъл и Золтан.
— Нуждае ли се от още? — попита Жан-Люк. — Аз мога да отида.
— Аз също — добави Джак.
Конър се усмихна.
— Ако искате да отидете, Ангъс няма да ви откаже. Но вероятно ще е безполезно. Касимир никога не е бил известен като някой, който спасява последователите си.
— Вярно е — съгласи се Джак. — Той ги смята за заменими. Въпреки това бих искал да отида за всеки случай.
Лара се приближи до него с разтревожено изражение.
— Да дойда ли с теб?
— Изморена си. Почини си малко — отвърна Джак и я целуна по челото. — Изчакай ме в градската къща. Ще се върна преди изгрев.
Жан-Люк целуна жена си, след което двамата с Джак отидоха до оръжейната, за да вземат някакво оръжие.
— Йо. — Финиъс вдигна ръка. — Аз също искам да отида.
Конър премести погледа си към младия чернокож вампир.
— Оценявам това, но имаме специална задача за теб.
Финиъс се ухили.
— Яко! Много екшън, а?
— Аз поисках помощта ти. — Роман се приближи до него. — Вярвам, че преди си доставял на Бунтовниците съставките за направата на Беладона?
Усмивката на Финиъс се стопи.
— Да, затова ме превърнаха. Искаха наркопласьор. — Той скръсти ръце и се намръщи. — Вече не се занимавам с този боклук. Сега съм от добрите момчета.
— Знам, че е така — отвърна Роман. — Но ако имахме Беладона, щяхме да можем да телепортираме затворници като Хермес. Когато Бунтовниците отвлякоха Ангъс преди две години, те го парализираха с Беладона и не се наложи да използват сребърни вериги. И са могли да го телепортират.
— Знам — Финиъс запристъпва от крак на крак. — Чувствам се наистина зле, че им помогнах, но те заплашиха, че ще убият семейството ми…
— Не се обвинявай, момко — каза Конър.
— Наистина ще ни е от голяма полза, ако разполагаме с малко Беладона — призна Роман. — За нещастие, не знам как се приготвя.
— Лошо — измърмори Финиъс.
— Точно — продължи Роман. — Но мисля, че ще мога да разгадая формулата, ако имам правилните съставки. Помниш ли ги? Ще можеш ли да ги доставиш за мен?
— Да, спомням си ги. — Финиъс се намръщи. — Говорим за наистина нелегални боклуци.
Конър го погледна остро.
— Имаме ти пълна вяра.
— Да. Благодаря. — Финиъс се наклони към Фил и прошепна: — Ако ЛаТоя разбере за това, ще е много ядосана.
— Не е нужно никой да разбира — заяви Конър, когато го чу. — Щом се сдобиеш с наркотиците, можеш да изтриеш спомените на смъртните.
— Погледни го така — каза Фил на Финиъс. — Махаш от улицата опасни наркотици.
Очите на младия вампир блеснаха.
— Прав си. Ще направя услуга на света.
Роман се усмихна.
— Благодаря ти. Това може да е много ценно оръжие във войната ни срещу Бунтовниците.
— Доктор Фанг на вашите услуги — изпъчи се Финиъс.
— Тръгвай — нареди Конър и го погледна остро.
— Добре — кимна Финиъс. — Първо трябва да мина през градската къща, за да се преоблека. Не мога да се появя в квартала така — обясни той и се телепортира.
Конър помаха на Фил.
— Можеш ли да заведеш Хедър и Лара до къщата?
— Разбира се — Фил се намръщи. — Но бих предпочел да отида с Джак и да съм в центъра на нещата.
— Не мисля, че ще има още нещо в Мейн тази вечер — прошепна Конър. — И щом Остин и Дарси доведат затворника, екшънът ще бъде тук. Разчитам на помощта ти със затворника, така че си почини сега, докато можеш.
Беше почти като едно време, с пълна къща за охрана. Фил докара до градската къща Лара Баучър, Хедър Ешарп и дъщеря й Бетани. След това се извини и отиде в мазето, за да поспи няколко часа. Трябваше да остане буден през деня, когато охраняваше вампирите.
Събуди се малко преди зазоряване. Ванда, Кора Лий и Памела се телепортираха от нощния клуб. Джак и Жан-Люк се върнаха от имението на Аполон в Мейн и съобщиха, че там не е имало движение. Ангъс и останалата част от екипа бяха решили да останат там. Финиъс се върна с добри новини. Бе успял да намери всички наркотици, които щяха да са необходими на Роман, за да разгадае формулата за Беладоната.
Къщата утихна, щом всички вампири се оттеглиха по стаите си, за да изпаднат в мъртвешкия си сън. Около 11:00 часа пристигнаха Остин и Дарси.