— Да, колкото по-стари стават, толкова по-голяма става силата им. Чудя се колко ли е стар този. — Остин посочи към затворника им. — О, виж, събужда се.
Тялото на затворника им подскочи. Гърдите му се повдигнаха, изпъвайки се срещу сребърната верига, когато пое първия си дъх. Очите му се отвориха, след това се съсредоточиха върху Фил и Остин. Ноздрите му се присвиха. Той започна да се бори с веригите, разклащайки масата.
— Знаеш ли — Остин извади шепа чипс от пакетчето, — мисля, че иска да ни ухапе.
Фил отпи от водата.
— Забелязах, че са ужасно гладни точно когато се събудят.
— Да — съгласи се Остин. — Чувал съм, че може да стане ужасно болезнено.
Хермес ги изгледа свирепо.
— Вие сте низши създания — измърмори той със силен акцент. — Мислите си, че може да ме задържите? Къде сте ме довели?
Остин погледна объркано към Фил.
— Въпроси ли ни задава?
— Така ми изглежда. — Фил довърши сандвича си. — Може да не е осъзнал още, че той е затворникът и ние задаваме въпросите.
Остин кимна.
— Понякога могат да бъдат изключително тъпи. Човек би си помислил, че са натрупали някаква мъдрост през вековете, но не…
— Замълчи, смъртен! — изръмжа Хермес.
Вълна от студен въздух притисна челото на Фил. Затворникът се опита да използва контрол върху съзнанието им.
Веднага ще ме освободите.
Фил бързо се обърна към силите на вълка в себе си, за да защити съзнанието си. Той погледна към Остин, за да се убеди, че другият мъж не е засегнат. Беше чул, че Остин притежава способности на медиум, но не бе сигурен колко силен е.
— Добре ли си?
— О, да.
Остин вдигна ръка и една от бутилките с вода прелетя от кухненския шкаф и се приземи в ръката му.
Фил пое рязко въздух.
— Владееш телекинеза? Трябва да имаш повече физическа сила от вампирите.
— Да — Остин отвъртя капачката на бутилката си. — Наистина ги вбесява, когато разберат, че не могат да ме контролират.
— Няма да бъда игнориран! — извика Хермес. — Подчинете ми се! — изсъска срещу тях той и кучешките му зъби се показаха.
— Е, това вече е гадно.
Остин отпи от водата си.
— Наистина. — Фил си взе от чипса. — Някой трябва да му каже за избелващите шини.
Нова вълна студен въздух премина през стаята.
Ела при мен, смъртен. Трябва да се нахраня.
Остин погледна накриво Фил.
— На теб да ти приличам на закуска?
Фил изучаваше затворника.
— Мисля, че гладът го завладя. Поти се.
— А краката му треперят — добави Остин. — Мисля, че щеше да падне, ако не го бяхме оковали.
Хермес им изсъска. Ръцете му се извиваха срещу веригите, дланите му бяха свити в юмруци.
— Ако не бе толкова груб, можеше и да му предложа глътка синтетична кръв — Фил подаде чипса обратно на Остин. — Има предостатъчно в хладилника. Но той не ни е казал дори истинското си име.
— Няма да измъкнете никаква информация от мен — отряза ги Хермес. — Предпочитам да умра, отколкото да пия от онази синтетична пикня.
— Явно иска да умре.
Остин занесе чипса обратно в кухнята.
— Е, технически, той вече е умрял веднъж — каза Фил. — Досега трябва да е станал доста добър в това.
Вратата на сребърната стая се отвори и Финиъс влезе бавно.
— Какво става?
Затворникът му изръмжа.
— Знам, кой си. Предателят. Твоето време ще дойде.
Финиъс го изгледа остро.
— О, да, разтреперих се от страх.
— Искаш ли закуска? — Фил отиде до хладилника. — Имаме тип О, А, АВ, каквато предпочиташ.
— Ще си взема АВ отрицателна, благодаря. — Финиъс седна на едно от креслата. — Може ли да я стоплиш, брато?
— Разбира се.
Фил постави бутилката в микровълновата.
Миризмата на кръв изпълни стаята. Тялото на Хермес се разтрепери. Лицето му блестеше от пот.
— Ето.
Фил подаде на Финиъс една чаша, пълна до ръба с топла кръв.
Финиъс изпи половината чаша, след което облиза устни.
— Мамка му, това е много хубаво.
— Е, къде е Конър? — попита Остин и седна до Финиъс в другото кресло.
— Той е в офиса заедно с Джак. Наблюдават ни — Финиъс посочи към камерата за наблюдение над леглото. — Конър прегледа базата с данни за Бунтовниците, за да разбере кой е този Хермес.
— Готов съм — обяви Конър, щом влезе в стаята.