Той погледна затворника предизвикателно и се върна към клипборда в ръката си.
— Хермес е поляк, на около четиристотин години, който се е бил на грешната страна във Великата Вампирска Война през 1710.
— Майната ти — изръмжа затворникът.
Конър повдигна вежда.
— Както виждате, английският му е малко ограничен.
— Как се казва? — попита Фил.
— Зигизмунд.
Глава 12
Фил изръмжа тихо, освобождавайки силите си. Всичко наоколо изглеждаше окъпано в синя светлина, защото очите му блеснаха. Зрението му се изостри, докато не видя идеално вените по врата на плячката си. Подуши страха, който се излъчваше от него. Чу как сърцето му подскача като на подплашен заек.
Тялото му потрепери, близо до момента да се превърне. Засега успяваше да го контролира и се придвижи към плячката си.
Зигизмунд залепи гръб към масата.
— Какъв… какъв шейпшифтър си?
Фил позволи на лицето си да се промени. Носът и челюстта му изпукаха, докато се издължаваха. Кучешките му зъби изскочиха навън. Той изръмжа.
— Не! — Зигизмунд се бореше ужасѐн срещу веригите. Той погледна отчаяно към Конър. — Извикай вълка си!
Конър сви рамене.
— Той не е моят вълк.
Фил се спря пред затворника. Примитивно желание да убива премина през него, по-силно от когато и да било. В миналото беше убивал животни, докато бе във вълча форма. Върколаците винаги се наслаждаваха на добрия лов, когато луната бе пълна. А той беше убивал Бунтовници, когато бе участвал в битки. Но никога не се бе изкушавал да извърши убийство… досега.
Зигизмунд показа зъбите си в безполезен опит да се защити. Фил знаеше, че ако се приближи прекалено много, вампирът щеше да се опита да го захапе. Но той бе воден от убийствена ярост, която отричаше всякаква заплаха. Тялото му вибрираше от сурова мощ. Със светкавична бързина сграбчи врата на затворника с една ръка. Натисна го надолу със свръхсилите си.
Зигизмунд извъртя врата си, напразно опитвайки се да го захапе.
Фил изпрати вълна от алфа сили към ръката си и тя се преобрази. Показа се козина. Ноктите му се удължиха и извиха, превръщайки се в остри и животински.
Очите на Зигизмунд се изпълниха с ужас.
— Извикай го обратно! Извикай… — той се задави, когато ноктите на Фил пробиха кожата му.
Остин се приближи напред, за да има по-добър изглед.
— Свети шейпшифтър, Фил! Само отделни части от теб са се променили. А и луната все още не е пълна. Как можеш да правиш това?
Фил изръмжа. В сегашното му състояние сетивата му бяха изострени, но главата му се бе променила и не можеше да говори.
— Той е Алфа — отвърна Конър вместо него. — Фил притежава способности, за които другите шейпшифтъри могат само да мечтаят.
— Мамка му — измърмори Остин. — Радвам се, че е на наша страна.
— О, да! — Финиъс удари въздуха с юмрук. — Той е голям! Той е лош! Той ще издуха къщата ти, кръвопиецо.
Фил изръмжа, когато миризмата на кръв достигна до удължения му нос. Кръвта капеше от врата на затворника, където той бе забил нокти.
Конър пристъпи по-близо.
— Фил, може ли да намалиш малко силата си? Затворникът няма да може да отговори на въпросите ни, ако е в безсъзнание.
През синята завеса на погледа си Фил осъзна, че очите на Бунтовника са станали безжизнени. Той прибра ноктите си, озапти силите си и с едно последно потрепване тялото му се върна в пълна човешка форма. Пусна затворника и отстъпи назад.
Загизмунд се бореше за глътка въздух, докато се въртеше във веригите.
— Не… не го оставяйте да ме нарани. Аз… аз ще ви кажа всичко, което знам.
— Много добре. — Конър кимна на Фил с благодарност, блестяща в очите му. — Добра работа, момко.
— Страшен си, човече — Финиъс удари юмрука си в неговия. — Получовек, полувълк, полукучи син.
Фил изсумтя. Технически погледнато всички мъжки вълци бяха кучи синове. Той отиде до кухнята и извади една бутилка с вода от хладилника. Болезнено осъзнаваше, че Остин и Финиъс му хвърляха възхищаващи му се погледи. Самият той беше смутен. Дори засрамен.
Беше се трудил упорито в резервата на племето Навахо в Ню Мексико, за да получи своя Алфа статус. Старият му приятел шаманът Джо, който му бе и ментор, му бе обяснил за голямата отговорност, която идва със силите на Алфата. Фил се бе заклел да бъде верен на благородния характер на вълка и да използва силите си, за да защитава тези, които зависят от него. Трябваше да развива уменията си, за да побеждава винаги в битка. И над всичко трябваше да уважава вълка.