Никога не трябваше да използва силите си за лична изгода или отмъщение. Той бе избран, съдбата му беше да бъде лидер сред вида си.
И току-що за малко да убие един мъж в яростта си. Припомни си думите на Ванда, когато си мислеше, че е убил Макс Мега Члена.
Разбирам гнева, който може да доведе човек до това да отнеме нечий живот.
Дали това бе тайната й? Дали Ванда е била толкова травмирана от жестокостта на войната, че се е подхлъзнала? Беше споменала, че Карл е бил лидер на съпротивата, затова бе логично да предположи, че и тя е била намесена в опасни дейности. Нацистите бяха пратили вълци, за да я убият, защото очевидно ги бе разгневила. Той си спомни още от думите й.
Не искам още смърт да тежи на съвестта ми.
— Къде се крие Касимир? — попита Конър, връщайки вниманието на Фил към настоящето.
— Той се движи постоянно, всяка вечер е на различно място — каза с дрезгав глас Зигизмунд. — Трябва да се нахраня.
— А аз се нуждая от истинска информация — отвърна Конър. — Финиъс, има ли останало Криски в кухнята?
— Ще проверя.
Финиъс се разрови из шкафовете.
— Няма да пия от тази синтетична пикня — изръмжа Зигизмунд.
— Нямаш избор — отвърна Конър и седна в един от кухненските столове до затворника.
— Открих една бутилка! — Финиъс отвори Крискито и го подуши. — По-добре да го проверя, за да се убедя, че е добро. — Той отпи глътка. — О, да, бейби! Това е друго нещо — каза и напълни една чаша догоре.
Фил откри една сламка и я постави в кехлибарената течност. Хладилникът беше пълен с обикновена синтетична кръв, но той реши, че Конър се надява Крискито да развърже езика на Зигизмунд. Тъй като бе доста съмнително затворникът да е пил някакво уиски през последните четири столетия, щеше да се отреже много бързо.
— Какво се надява да постигне Касимир тук в Америка? — попита Конър.
Зигизмунд изсумтя.
— Какво си мислиш? Че е дошъл тук, за да ви стане другарче ли?
— Световно господство — измърмори Финиъс, докато се приближаваше към затворника с чаша пълна с Криски. — Вие, лошите момчета, сте толкова предвидими. Не се ли отегчавате от себе си?
Зигизмунд му се ухили подигравателно.
— Ще ни достави голямо удоволствие да ви видим как умирате всички. — Той извъртя глава от чашата, която му подаде Финиъс. — Доведете ми някой смъртен.
— Не знаеш какво изпускаш, човече — Финиъс поклати чашата под носа на затворника. — Мирише много хубаво, нали? На вкус е направо божествено.
Ноздрите на Зигизмунд се разшириха и зъбите му изскочиха.
— Трудно е да спреш тези рефлекси, а? — Финиъс бутна сламката в устата на Зигизмунд.
Затворникът изпи Крискито за секунди. След това се разкашля и очите му се изпълниха със сълзи. Зъбите му се прибраха.
Финиъс се изкиска.
— Страхотен боклук, а?
— Не е същото като смъртен. — Зигизмунд погледна към празната чаша. — Донеси ми още.
Финиъс изсумтя.
— Не искаш да признаеш, че е добро.
Той се върна в кухнята да налее нова чаша.
Фил забеляза, че по лицето на Зигизмунд отново имаше цвят.
— С колко голяма армия разполага Касимир?
— Достатъчно голяма, за да ви унищожи. И продължава да расте — усмихна се Зигизмунд. — Касимир знае как да се възползва от слабостите ви.
— И кои ще да са те? — попита Конър.
Финиъс донесе нова чаша Криски и Зигизмунд я изпи до дъно.
Той облиза устни.
— Вие твърдите, че сте добри, защото пиете синтетична кръв. Но ако изгубите запасите си, отново ще се върнете към това да хапете смъртни. Стотици вампири ще осъзнаят колко харесват хапането и никога няма да се върнат обратно към синтетичната кръв. Те ще се присъединят към нас. Вие ще бъдете толкова малко, че няма да имате никакъв шанс.
Конър се изправи.
— Възнамерявате да нападнете запасите за доставките ни?
Зигизмунд изсумтя, след това изхълца.
— Ще ви спрем, дори да произвеждате този боклук.
Всички сгради на Роматех бяха в опасност. Фил знаеше, че в страната има няколко. Сградата в Уайт Плейнс доставяше кръв за Източното крайбрежие, но имаше и други в Охайо, Тексас, Колорадо и Калифорния.
— Трябва да предупредя Ангъс — каза Конър, докато излизаше от стаята и извика: — Ще изпратя Джак долу. Накарайте го да продължи да говори.