— Ще го направим — Фил се приближи към Зигизмунд. — Често ли ходите в къщата на Аполон?
— Разбира се. Беше страхотно с всички онези глупави момичета, които направо ни се молеха да ги захапем и да ги чукаме.
Фил стисна юмруци, за да се спре да го удари.
— Купонът свърши. Ние освободихме момичетата. Убихме Аполон и Атина.
Зигизмунд го изгледа кръвнишки.
— Смъртта им ще бъде отмъстена.
Фил изсумтя.
— Мислиш си, че Касимир дава пукната пара за така наречените си приятели? Той знае, че си бил пленен миналата вечер, но не се е върнал, за да те спаси.
— Той отмъщава за приятелите си — настоя Зигизмунд. — Има си списък. До една седмица всички в него ще бъдат мъртви.
— Кой е в този списък? — попита Остин.
— Отговорните за клането в ДВК и убийството на Йедрек Янов — усмихна се презрително Зигизмунд. — Начело в списъка са Иън МакФий и смъртната му кучка, Тони.
— Съпруга — поправи го Фил. — Те са женени.
И докато останат скрити на медения си месец, би трябвало да са в безопасност. Но все пак трябваше да ги предупредят.
— Следващи в списъка са онези проклети убийци Джакомо и Золтан Заквар — продължи Зигизмунд. — След това Дугъл Кинкейд и предателят Финиъс МакКинли.
— Яко — каза Финиъс. — Щях да се чувствам наистина гадно, ако ме бяхте забравили.
— Някой друг? — попита Фил. Той знаеше, че Карлос Пантера, Хауърд Бар и Грегори също бяха в ДВК онази нощ, но Касимир може и да не бе наясно с намесата им.
— Има още едно име — измърмори Зигизмунд. — Онази откачена кучка от Полша — Ванда Барковски.
Сърцето на Фил подскочи в гърдите му.
— Това не е правилно. Тя не е убила никого.
— Тя беше там, причинявайки неприятности, както прави винаги — изръмжа Зигизмунд. — Не си мислете, че е невинна. Йедрек с години се опитваше да я убие. Касимир просто иска да свърши с тази работа веднъж завинаги.
Фил преглътна трудно.
— Тези нападения започват след седмица, нали?
Той трябваше да я скрие някъде, където никой нямаше да може да я открие.
— Всички те ще бъдат мъртви до седмица — изкикоти се Зигизмунд. — Похищенията започват тази вечер.
Фил сграбчи ръката на Финиъс.
— Веднага ме телепортирай в клуба! — Той издърпа младия вампир в коридора точно когато Джак излезе от асансьора. — Отиваме в „Палави дяволи“. Остин ще те информира.
— Добре.
Джак влезе бързо в сребърната стая.
— Да вървим! — Фил чу подигравателния смях на Зигизмунд, докато всичко стана черно.
Ванда погледна към гладките гърди без косми на Терънс Бомбастичния и реши, че животът не е честен. Тя беше правила секс с Фил и дори не знаеше как изглеждат гърдите му. Но мошеникът определено знаеше как изглежда тя. Цялата.
Терънс завъртя бедра в ритъма на бонго барабаните.
— Харесва ли ти музиката, която избрах?
— Много е весела.
Памела потупваше с крак по пода.
Ванда въздъхна. Всеки месец танцьорите й представяха танците за следващите четири седмици за одобрение. Кора Лий и Памела обичаха тази част от работата. Ванда също я обичаше преди, но сега откри, че сравнява всеки мъж, който види, с Фил. И те никога не бяха равнопоставени.
Докато Терънс въртеше бедрата си, той отлепи велкрото, което придържаше фалшивата леопардова пелерина около врата му. Хвърли пелерината и тя падна на главата на Кора Лий. Кискайки се, тя я дръпна в скута си.
Сега Ванда можеше да види голите рамене на Терънс, но те не изглеждаха толкова широки и мускулести като тези на Фил. Разбира се, бе трудно да се каже, защото тя всъщност не бе видяла раменете на Фил. По дяволите! Трябваше да настоява той да свали смокинга си.
Терънс лудееше из офиса в своята лъскава препаска около бедрата като Тарзан.
— Чувате ли звука от тромпета? Щом прозвучи, тогава ще се залюлея над сцената с лианата.
Памела плесна с ръце.
— Прекрасна идея.
— И тогава, когато музиката достигне кресчедо, ще издърпам препаската си!
Терънс хвърли препаската през офиса, разкривайки прашката си с телесен цвят, украсена с бръшлянови листа.
Памела изръкопляска.
— Невероятно!
— Йее хуу! — извика Кора Лий.
Ванда погледна прашката на Терънс. Определено не бе в една категория с Фил и в това тя можеше да е сигурна. Това беше единствената част от анатомията на Фил, която бе видяла, и докоснала. Той наистина бе невероятен. Дълъг и дебел. Невероятно твърд, но покрит с най-меката кожа. Усещаше го толкова добре в себе си, изпълвайки я, галейки я.