Тя притисна бедрата си едно към друго, когато внезапно желание се обади дълбоко в нея. По дяволите! Как щеше да му устои? Въздишайки, тя осъзна, че няма да може. Желаеше го; и веднъж не беше достатъчно. Сто пъти нямаше да е достатъчно. Влюбваше се в него. Ако изобщо имаше някаква воля, никога повече нямаше да го види.
Вратата се отвори рязко и Фил влезе вътре.
Дотук с волята. С безмълвен стон тя изключи плейъра. Музиката от джунглата спря.
— Фил! Колко мило от твоя страна да наминеш. — Терънс зае поза. — Какво мислиш за костюма ми?
Той погледна бегло към танцьора.
— Хубав цвят. Пази вратата. Не пускай никой вътре.
— О, разбира се. Всичко за теб, Фил — каза Терънс и хукна към вратата.
— Някой се е увлякъл по теб — прошепна напевно Кора Лий.
— Достатъчно — измърмори Ванда. — Какво правиш тук, Фил?
И защо се оглеждаше наоколо толкова предпазливо?
Той заобиколи бюрото й.
— Финиъс и Хюго проверяват основната зала. Видяла ли си някой подозрителен тук тази вечер?
Ванда сви рамене.
— Повечето от клиентите ни изглеждат малко странно. Какво става?
Той се приближи до бюфета, където стояха принтера и факс машината й.
— В голяма опасност си.
Той да не би да душеше офис апаратурата й?
— В опасност от какво? Надценени тонер касети?
— Трябва да е Макс Мега Члена — прошепна драматично Памела. — Върнал се е, за да извърши крайното си отмъщение.
— Крайното? — сухо попита Ванда. — Той вече се опита да ме убие. Накъде по-крайно от това?
— Той ще те убие по невероятно ужасен начин — обясни Памела. — Мисля, че ще е трудно да бие питона, но съм сигурна, че ще измисли нещо наистина ужасяващо.
— За което ти благодаря.
Ванда продължи да наблюдава Фил. Сега той душеше около шкафа й с папките.
— Може да е Корки Кърант — предположи Кора Лий. — Тя се закле, че ще те съсипе.
— Благодаря, че ми напомни. — Ванда се изправи и се приближи до Фил. — Ще ми кажеш ли кой…
Изведнъж той се вцепени.
— Кора Лий, Памела отидете и кажете на всички да се телепортират незабавно.
— Какво? — Ванда сложи ръце на кръста си. — Да не се опитваш да съсипеш бизнеса ми?
— В шкафа ти с папките има бомба — тихо каза Фил.
Кора Лий и Памела ахнаха и скочиха на крака.
Сърцето на Ванда се запъна в гърдите й. Тя погледна към шкафа.
— Сигурен ли си? Ти дори не погледна вътре.
Той вдигна ръка, за да я спре.
— Не го отваряй. Може да бъде активирана. Не може да сме сигурни. Може да е с таймер и да избухне всеки момент. Опитай се да останеш спокойна…
— Ауу!
Кора Лий избяга от офиса. Тя избута Терънс настрана.
— Вътре има бомба!
В основната зала прозвучаха писъци.
Памела избяга към вратата.
— Ще се убедя, че всички са си тръгнали. Ще се видим в къщата.
— Не! — извика Фил. — Къщата може да не е безопасна.
Памела погледна към него ужасена.
— Тогава в апартамента!
— Но… — Фил започна да казва, че в апартамента също не е безопасно, но Памела вече бе изчезнала.
Тя извика на тълпата.
— Телепортирайте се! Напуснете незабавно!
Ванда остана неподвижна, сякаш студена мъгла се бе разстлала над нея. Бомба. Клубът й щеше да бъде разрушен. Тя не можеше да остави това да се случи.
— Хайде — Фил я сграбчи за ръката. — Телепортирай ни от тук.
Тя стоеше вгледала се в шкафа.
— Откъде знаеш, че е вътре?
— Аз съм експерт по откриването на бомби. Хайде, да вървим.
— Ти си експерт? Тогава я дезактивирай!
— Не е толкова лесно. — Той я задърпа към вратата. — Дори само отварянето на вратата на шкафа може да я активира. Трябва да отидем на безопасно място.
— Но… но…
Тя се огледа наоколо, щом влязоха в празното хранилище. Всички се бяха телепортирали. Лазерните светлини премигваха, осветявайки празния дансинг, сцената и бара. Как можеше да си тръгне? Тя обичаше това място. То бе всичко за нея.
Фил я метна на рамото си и хукна към изхода. Отчаянието му разкъса студената мъгла, която бе помрачила мисленето й. Някой искаше да я убие. Някой желаеше толкова силно да я убие, че изобщо не му бе трепнало окото да убие стотици невинни хора.