Отново я преследваха.
Фил спринтира по алеята, след това зави по улицата. Тя сграбчи ризата му. Трябваше да ги телепортира надалеч.
Бум!
Експлозията заглуши ушите й. Тя извика. Тухли полетяха във въздуха и пламъци се изстреляха към лицето й.
Ванда трепна от топлината, а телата им бяха изхвърлени. Тя задържа Фил, докато светът ставаше черен.
Глава 13
— Ууф.
Ванда се приземи на пода на апартамента си с Фил до себе си.
Той се изправи на колене.
— Добре ли си?
— Да.
Може би не. Тя усещаше лицето си ужасно горещо. Но поне не бяха изгорели.
— Ето ви! Благодаря ти, господи!
Памела затича към тях и помогна на Ванда да се изправи.
— Опасявахме се, че не сте се измъкнали — Кора Лий я погледна изненадано. — Бога ми!
Ванда докосна горещите си бузи.
— Толкова ли е лошо?
— Не, не — бързо отвърнаха Памела и Кора Лий, след това се спогледаха.
Страхотно. Ванда прокара пръсти през косата си и усети опърлените й краища. Поне веднъж да е благодарна, че не може да зърне отражението си в огледалото. Но се срамуваше, че Фил я вижда в това състояние. За щастие, не гледаше към нея. Той се забърза към големия прозорец, където отвори алуминиевите щори.
Ванда се приближи до него и видя дима, издигащ се нагоре от клуба, който бе на две пресечки от сградата. Нейният клуб. В далечината се дочуваха сирени. По улицата профуча пожарна кола, лампите й светеха и сирената й бе пусната.
Клубът й го нямаше. Всичките й мечти за независим живот изгоряха с него.
— Много ли те боли? — тихо попита Фил.
Гърлото й се стегна.
— Да.
— Кожата ти ще се излекува по време на съня.
Зрението й се замъгли от сълзи.
— Но не и сърцето ми.
Той докосна рамото й.
— Не бива да стоиш тук до прозореца.
— Трябва да видя.
Тя можеше поне да бъде близо до клуба си, докато той изгаряше заедно с мечтите й.
— Ванда, не можеш да си позволиш да бъдеш видяна. — Той я издърпа от прозореца. — И не трябва да оставаме тук за дълго. Ако осъзнаят, че не си загинала в експлозията, ще дойдат да те търсят. Но засега най-вероятно предполагат, че си мъртва.
— Кои са те? — Тя погледна за последно към дима, преди Фил да затвори щорите.
— Аз залагам на Корки. — Кора Лий извади голяма бутилка затоплена Шококръв от микровълновата.
— Аз мисля, че е Макс Мега Члена. — Памела постави три чаши с чинийки на кухненския плот. — Но може да е всеки от стотиците хора, които си вбесила през годините.
— Не съм вбесила стотици хора.
Ванда се замисли, за да е сигурна в това.
— Ще обясня — започна Фил. — Получихме малко информация от затворника, който Ангъс е пленил миналата вечер.
— О, да. — Кора Лий сипа Шококръв в трите чаши и подаде една от тях на Ванда. — Дарси ни разказа за това. Двамата с Остин са го завели в Роматех.
Ванда седна на дивана и отпи от горещата кръв, смесена с шоколад. Приятелките й седнаха срещу нея в двете кресла.
Фил крачеше из стаята.
— Затворникът ни каза, че Касимир има списък… с вампири, които са участвали в това, което Бунтовниците наричат клане в ДВК. Той иска да отмъсти за смъртта на приятеля си Йедрек Янов.
Ванда трепна. Приятелите й Иън и Тони бяха убили Йедрек Янов. Тя остави чашата и чинийката си на масата.
— Иън и Тони в списъка ли са?
— Те са начело на списъка — призна Фил. — Но докато са на меден месец, ще са в безопасност.
Кора Лий отпи от своята Шококръв.
— Кой друг е в този списък?
— Джак, Золтан, Дугъл, Финиъс — Фил погледна към Ванда. — Ти.
Тя преглътна.
— Касимир ме иска мъртва? Защо? Аз не съм наранила никой в ДВК. Аз дори не влязох вътре.
— Това е така — настоя Памела. — Ванда беше там само за морална подкрепа.
— Очевидно Касимир знае за опитите на Йедрек да убие Ванда в миналото — каза Фил. — Той се опитва да свърши работата, вероятно за да почете паметта на приятеля си.
Ванда стисна ръце. Касимир имаше хиляди последователи. Хиляди вампири, които нямаха търпение да изпълнят заповедите му. В нея се надигна паника, която растеше и заплашваше да я завладее напълно. И преди я бяха преследвали. Йедрек и вълците му я преследваха повече от година. Това беше ужасяващо, но поне бяха половин дузина. Сега можеше да са хиляди… нямаше къде да бяга. Нямаше къде да се скрие.