Фил докосна рамото й и тя подскочи.
— Всичко е наред. — Той разтри рамото й. — Те ще мислят, че си загинала при експлозията. Просто ще те държим скрита…
— Не мога да се крия в продължение на векове!
Ванда скочи на крака и започна да обикаля из стаята.
— О, скъпа… — Памела се изправи и извади телефон от джоба на панталона си. — Това е ужасно, просто ужасно.
— За помощ ли се обаждаш? — попита Кора Лий.
— Ще проверя дали принцеса Джоана все още е будна в Лондон. — Памела набра номера. — Усещам лека носталгия по добрата стара Англия.
Ванда тръгна към нея.
— Ще избягаш от мен?
— Не се засягай, скъпа, но не си най-безопасният човек, с който да бъда сега… О, Джоана! Как си? Ще имаш ли нещо против да ти дойда на гости?
— И аз ще дойда — Кора Лий се изправи на крака. — Винаги съм искала да видя Англия.
— Чу ли това, Джоана? — попита Памела. — Да, ще бъдем две… О, напълно съм съгласна. Ще бъде прекрасна почивка.
— Не мога да повярвам, че ме изоставяте! — извика Ванда.
— Изчакай за секунда, моля те. — Памела притисна телефона към гърдите си. — Ванда, знаеш, че те обичаме, но просто няма смисъл да оставаме тук. Само ще пречим.
— Това наистина е така — каза Фил. — По-лесно е да се пази един човек, вместо три. А ти не би искала приятелките ти да бъдат в опасност.
Ванда му се озъби. По дяволите, беше прав. Тя не искаше Памела или Кора Лий да бъдат в опасност. Но това болеше. Очакваше малко повече лоялност от приятелките си.
— Клубът го няма — добави Кора Лий. — Вече не сме ти необходими.
Сърцето на Ванда се сви в гърдите й. Да, клубът го нямаше, но Кора Лий го спомена сякаш не беше по-важно от това да изгуби счупена чиния. Те не осъзнаваха ли, че това бе нейният живот? Това бе най-голямото й постижение. Той бе свободата й, независимостта й, ценността й, нейната сигурност. И тя го бе изгубила.
— Давайте, заминавайте! Кой се нуждае от вас?
Памела трепна.
— Опасявам се, че не сме толкова смели, колкото си ти.
Долната устна на Кора Лий потрепери.
— Аз винаги съм искала да бъда смела, но съм прекалено уплашена.
Ванда се извърна от тях, за да не видят сълзите в очите й. Беше изгубила клуба. Губеше и приятелките си.
— Фил — прошепна Памела. — Обещай ми, че ще се погрижиш за нея.
— Ще го направя. Имаш думата ми.
— Нега Бог бъде с теб, Ванда — каза Памела.
Тя погледна точно навреме, за да види как Кора Лий и Памела се навеждат към телефона, за да се съсредоточат върху гласа на Джоана. След това изчезнаха.
Срина се на дивана. Клубът й го нямаше. Приятелките й ги нямаше. Кошмарът бе започнал отново. Кошмарът, в който бе изгубила всеки, който обичаше, а лошите я преследваха, за да я убият.
Тракащ шум привлече вниманието й. Фил бе занесъл всички чаши и чинийки в кухнята. Внезапно я осени една мисъл. Тя не беше сама. Фил бе с нея. Той се бе заклел да я защитава. Сърцето й се изпълни с нежност и топлина.
След това я осени друга мисъл и сърцето й се сви. Карл също я бе защитавал и това му бе коствало живота.
Ванда не можеше да причини това на Фил. Със силната болка, която кънтеше из цялото й тяло, тя знаеше със сигурност, че го обича. Затова не можеше да позволи да му се случи нещо.
— Ти… — Тя прочисти гърлото си. — Не е нужно да чистиш след нас.
— Всъщност трябва. — Той постави съдовете в миялната. — Не може да оставим следи, че сте били тук. Трябва да тръгнем скоро. Ако решат да потвърдят смъртта ти, първо ще дойдат тук.
Тя се нуждаеше от място, където да се скрие. Но къде? Бе прекарала по-голямата част от живота си в Америка на сигурно място в харема в Ню Йорк. Не можеше да се скрие в Лондон при приятелките си от бившия харем, без да ги изложи на опасност. Не можеше да се скрие в Тексас при Маги, без да застрашава цялото й семейство.
— Не мислиш, че градската къща е безопасна?
— Не — Фил се приближи към нея. — Бунтовниците знаят за нея. Има добра алармена система, но това няма да ги спре да нахлуят вътре.
— Роматех?
— Всички сгради на Роматех са в опасност — Фил извади телефона от джоба си. — Хауърд има хижа в планината Адирондак. Бил съм там няколко пъти за… за да ловувам. Ще се обадя и телефонният секретар ще се пусне. Тогава може да се съсредоточиш върху съобщението на Хауърд и да ни телепортираш там. Става ли?