Выбрать главу

— Проверих наоколо. Заплашват ни две ожесточено изглеждащи миещи мечки, които живеят под една ръчна количка — погледът му се премести към масичката за кафе. — Слава на бога, че камшикът ти е тук.

Тя знаеше, че той се опита да разведри настроението, но малкото сълзи, които бе проляла в банята, бяха само върха на това, което чувстваше като огромен айсберг в гърдите си. Извърна глава, за да не може той да види сълзите в очите й.

— Обадих се на Конър, за да му съобщя, че сме тук. Той беше облекчен да разбере, че си в безопасност.

Тя отвори уста да подхвърли някоя хаплива забележка за Конър, но бе прекалено изморена, за да измисли някоя.

— Финиъс ще дойде преди зазоряване, за да ти донесе синтетична кръв — продължи Фил. — Така че все пак няма да ти се наложи да ме захапеш.

Тя кимна. Заля я облекчение, заплашвайки сълзите й да надделеят. Само ако Фил направеше нещо ужасно, тогава тя можеше да му се развика и да избухне. Трепна вътрешно. Това ли бе правила през всички тези години? Осланяше се на гнева, за да не се занимава с истинските чувства?

— Ванда. — Той изчака, докато тя не погледна прикрито към него. — Съкровище, всичко ще е наред.

Сълзи опариха очите й и тя бързо погледна настрани.

— Ще отида да се измия.

Тя чу как вратата на банята се затвори. По дяволите, нямаше да плаче. Какъв беше смисълът? Изправи се и започна да марширува до кухненската маса и обратно. Нямаше нищо, което да разсее ума й от неприятностите. Нямаше телевизор. Нямаше компютър.

Ванда се спря пред етажерката с книги. Как да изкормим риба в пет лесни стъпки. Препариране на животни за начинаещи. Любовен роман? Издърпа книгата и се загледа в полуголата двойка на корицата. Усмихна се на себе си, чудейки се, кой бе донесъл тази книга в хижата. Хауърд, Фил или Конър? Може би те четяха любовните сцени, за да извлекат някои напътствия. Не че Фил се нуждаеше от някаква помощ в тази насока.

Беше невероятен: толкова силен, толкова секси… Беше я накарал да се разтопи.

— Да не ти е прекалено топло?

Тя подскочи и се обърна към гласа му. Той тъкмо бе излязъл от банята. Беше гол до кръста. Книгата падна от ръцете й.

Фил кимна към камината.

— Исках да направя мястото по-удобно, но огънят може да е прекалено топъл за юли.

— Той… добре е.

Ванда грабна книгата от пода и я постави на един от по-долните рафтове, хвърляйки един последен поглед към гърдите на героя от корицата. Не можеше да се сравнява. Моделът изглеждаше фалшив. Заел поза. Обезкосмен.

Погледът й се върна отново към Фил. Това вече беше истински гръден кош. Широк в раменете. Кафяви косъмчета, все още блещукащи от банята и къдрещи се, докато изсъхваха. Тънка линия от косъмчета разделяха коремните му мускули и изчезваха във фланеленото долнище на пижама от плейд, което той носеше.

Той тръгна към нея, носейки нещо в ръка.

— Намерих нещо в банята, което може да те накара да се почувстваш по-добре.

Дали му трябваха батерии?

— Какво е?

Той й показа прозрачна бутилка, пълна със зеленикава течност.

— Това е алое вера. Помага при изгаряния.

— О — тя докосна лицето си. — Ще се излекувам по време на съня.

— Което ще е след около седем часа.

Фил седна на дивана и потупа възглавницата до себе си.

Ванда приседна на ръба и вдигна ръка, за да вземе шишенцето. За нейна изненада той не й го подаде. Изстиска малко в ръката си и остави шишенцето на масичката за кафе до камшика й.

— Не мърдай.

Той се приближи, след това намаза малко от лосиона по брадичката й с пръст.

— Мога да го направя и сама.

— Не можеш да видиш къде си изгорена — отвърна той и намаза малко върху челото й.

Наистина го усещаше прекрасно хладно.

— Сигурно изглеждам ужасно.

— За мен винаги си красива. — Той намаза малко от лосиона по бузите й. — Плакала си.

Самото споменаване на сълзите върнаха ужасните неща обратно в очите й.

— Изгубих всичко — клуба си, приятелите си…

— Приятелите ти все още ги е грижа за теб. Не си ги изгубила.

Той намаза малко лосион върху носа й.

Тя подсмръкна.

— Изгубих клуба си. Той беше всичко за мен.

Фил разтри ръцете си една в друга, за да ги намаже с алое вера, след това прокара длани по гърлото й.

— Той не беше всичко.

— Да, беше. Сама го създадох. Аз вземах всички решения. Бе мое творение. Беше… съвършен. — Ръцете му също бяха съвършени.