— Носеше ти голямо чувство за реализация.
— Да. Точно. — Ванда се радваше толкова много, че той я разбираше. — Аз бях щастлива там. Чувствах се… в безопасност и сигурна.
Фил се облегна назад на дивана.
— Клубът беше от тухли и хоросан, дърво и цимент — нищо повече.
Тя се вкамени. В крайна сметка той не я разбираше.
— Изобщо ли не ме слушаше какво ти говорех?
— Чух те. Чувствала си се реализирана. Била си щастлива и в безопасност. И всички тези чувства са били свързани с клуба.
— Да.
По бузата й се плъзна една сълза.
— Ванда, клубът не притежава чувствата ти. Те са в сърцето ти. — Фил избърса сълзата. — Нищо — нито Бунтовниците, нито експлозията или пък огъня — не може да вземе чувствата ти от теб.
Айсбергът в гърдите й се разтопи и по лицето й започнаха да се спускат още сълзи.
— Знаеш ли какво виждам, когато те погледна?
— Откачена нежива жена с пурпурна коса и злобен характер?
Той се усмихна и прокара пръсти през мократа й коса.
— Виждам красива млада жена, която е умна и смела и може да постигне всичко, което реши.
— Мислиш ли, че мога да бъда щастлива?
— Знам, че можеш.
Още сълзи се изплъзнаха от очите й.
— Казваш прекрасни неща, Фил.
Той целуна сълзите й.
— Всъщност аз съм повече мъж на действието.
Тя можеше да си представи какво действие има предвид.
— Фил, ако нещо се случи с теб, това ще ме убие.
— Аз ще съм добре. — Той целуна челото й. — Довери ми се.
— Затова се отказах от помощта ти, нали знаеш. Не съм неблагодарна или упорита. Просто аз… аз…
Фил целуна върха на носа й.
— Започнала си малко да ме харесваш?
— Да. — Ванда усети как лицето й отново гори. — Само малко.
— Добре. — Той взе индианското одеяло от дивана и го постели на пода пред камината. — Аз също те харесвам малко.
Погледът й се сведе към издутината в долнището на пижамата му.
— И въпреки това го показваш по такъв голям начин.
Фил се ухили.
— Ела тук. Искам да целуна някои части от теб, които нямат вкус на алое вера. — Сините му очи горяха. — Сигурен съм, че ще успея да открия точното място.
Знаеше, че може. Тя заобиколи масичката за кафе и застана пред него.
Той докосна бузата й.
— Ванда, обичам те.
Сърцето й се разтвори.
— Фил… — Тя обви ръце около врата му. — Какво ще правя без теб?
Беше се влюбила. Не бе искала, но той беше прекалено неустоим. И прекрасен. И секси.
— Ще се любиш ли с мен? Сега?
— Мислех си, че никога няма да попиташ — отвърна той и сведе глава надолу.
Глава 14
Ванда се наведе към Фил, докато той я целуваше. Това беше бавна, спокойна целувка. Нямаше съмнение, че той възнамеряваше да я люби бавно и старателно. Но ритмичното движение на езика му срещу нейния, усещането за меката му кожа под търсещите й ръце и земната му мъжествена миризма изпълваха сетивата й и караха костите й да се топят, сърцето й да бие като полудяло, а желанието й да излиза от контрол.
Тя заби пръсти в гърба му и се изви към него. Притисна бедра към слабините му, търкайки се в твърдата му дължина. Болезнената празнота между краката й стана още по-силна и настоятелна.
Да върви по дяволите бавното правене на любов. Можеха да го направят по този начин втория път. Или третия.
Ванда прекъсна целувката.
— Нека да се захващаме с това.
Тя се забори с колана на хавлията си. Всичко беше оцветено в червено, така че тя знаеше, че очите й са почервенели.
— Съкровище, страшно харесвам нетърпението ти, но първо трябва да поговорим.
— Сигурно се шегуваш.
Ванда свали хавлията си и я хвърли на пода.
Фил си пое рязко въздух.
— Мили боже, красива си.
— Благодаря ти. — Тя забеляза, че изглеждаше още по-възбуден. — Стига приказки.
Сграбчи ластика на долнището на пижамата му.
Той улови китките й, за да я спре.
— Наистина трябва да поговорим.
— Защо? — Ванда издърпа ръцете си от хватката му и го погледна. — Зарязваш ли ме?
— Не! Аз те обичам. Искам да прекарам живота си с теб.
Сърцето й се извиси.
— Наистина ли?
— Да, наистина.