Ванда извика, когато огромна вълна разтърси тялото й. Тя се изви, забравила всичко друго, освен невероятния трепет.
Ахна, когато той внезапно проникна в нея.
— Фил — простена тя и освободи ръцете си от колана. — Да не се опитваш да ме убиеш?
Той се усмихна и я целуна по челото.
— Дръж се, съкровище. Все още е мой ред.
След няколко часа Фил лежеше по гръб в задоволен унес.
— Фил — прошепна Ванда в ухото му.
Той изстена. Пак ли беше негов ред? Бе изгубил бройката. След последния път, когато бе негов ред, той мислеше, че е напълно изразходван. Бе полузаспал, когато тя беше започнала да го масажира с топла, влажна кърпа. Ванда бе толкова нежна, че той беше потънал в сънено, полувъзбудено състояние.
Но тогава тя го бе поела в устата си. На мига Фил бе напълно буден и възбуден. Тя го измъчваше, докато той не се замоли за милост, и тогава го възседна. Не знаеше, кое е по-вълнуващо: усещането за топлината й, плъзгаща се нагоре-надолу по пениса му, или да я наблюдава да прави любов с него. Той обожаваше да гледа изражението й, зачервената й кожа, подскачащите й гърди. Той се наслаждаваше да слуша тихите й стонове и дрезгавите й викове. Никога не бе преживявал нещо толкова прекрасно и еротично.
Тя почти го бе убила.
— Фил — прошепна тя отново.
Той изстена.
— Заспа. Вече е четири сутринта.
— Хубаво. — Той отвори очи, но те веднага се затвориха. — Аз спя през нощта. През деня те пазя.
— Знам. Но всички тези упражнения отвориха апетита ми.
— Много хубаво — отвърна Фил и отново се унесе.
— Фил.
— Ммм.
— Гладна съм.
Ванда прокара пръст по сънната му артерия.
Очите му се отвориха мигновено.
Тя се ухили.
— Сигурна бях, че това ще привлече вниманието ти. Щях да се обадя на Конър, но си мислех, че трябва първо да ти кажа, в случай че някой от момчетата се телепортира тук със синтетичната кръв и те види заспал гол на пода.
Той седна.
— Виждам какво имаш предвид. — Щеше да е ясно, че двамата с Ванда са се занимавали със забранени дейности. Примигна, за пръв път забелязвайки, че тя носи фланелени панталони и мъжка тениска. — Облечена си.
— Да. Открих тези дрехи в сушилнята. И си взех нов душ. Вампирите наистина имат много добре развито усещане за миризма.
Върколаците също, а миризмата на Ванда бе навсякъде по него.
— По-добре да се измия.
Той се забърза към банята, за да се изкъпе.
Когато излезе с кърпа, увита около бедрата си, откри, че тя бе заредила пералнята с одеялата и всичко друго, което миришеше на секс, и се разхождаше из стаята.
— Мисля, че събрах всичко. Не искам да те изгубя като моя охрана. Ако Конър разбере какво правим, може да те назначи някъде другаде.
— Тогава ще напусна. — Фил откри последната тениска и чифт фланелени панталони в сушилнята. И ги облече. — Няма да те изоставя.
— Фил… — Тя го погледна с толкова много любов в нежните си сиви очи. След това очите й се преместиха на врата му. Взорът й заблестя и тя се обърна. — Обади се, моля те.
— Добре.
Той не се страхуваше от зъбите на Ванда, но знаеше, че ако го ухапе, ще осъзнае, че вкусът му не е като на обикновен човек. Не това бе начинът, по който искаше тя да разбере истината. По-рано се беше опитал да й каже, но тя бе отказала да го чуе.
Фил беше на половината път до банята, за да вземе телефона, който бе оставил в панталоните си, когато се сети, че в хижата нямаше добро покритие. Щеше да е опасно някой вампир да се телепортира тук, използвайки нестабилната връзка. Отиде до телефона на кухненския плот и набра номера на офиса на охраната в Роматех.
Конър отговори.
— Как е там?
— Тихо. Ванда е гладна, затова може да приемем доставка.
— Ще изпратя Финиъс. Очаквай обаждането му след няколко минути — отвърна Конър и затвори.
Фил се намръщи, докато оставяше слушалката.
— Нещо не е наред ли? — попита Ванда.
— Конър изглежда по-… рязък от обикновено. Сигурно става нещо. Ще разберем, когато дойде Финиъс.
Ванда кимна и тръгна към камината. Огънят беше утихнал, оставяйки няколко светещи въглена в пепелта.
Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Здрасти, Финиъс. Радвам се, че си се измъкнал от клуба.
От ехото на гласа му Фил разбра, че е на високоговорител. Той продължи да говори, за да може гласът му да насочва Финиъс към правилното място. Щом младият вампир се появи, носещ голяма картонена кутия, Фил затвори.