Грегори кимна.
— Вече търсим да наемем някои сгради. Все още имаме всички смъртни работници от дневната смяна, така че се надяваме да подновим производството след две седмици.
— Добре. Друг основен приоритет е да опазим в безопасност останалите три сгради на Роматех. Затова сме се обърнали за помощ към бащата на Шана. — Ангъс посочи към Шон Уилън. — Микрофонът е твой, Шон.
— Благодаря ти. — Агентът на ЦРУ се изправи и се огледа предпазливо из стаята. — Колкото и да ми е мъчно да си имам работа с вашия вид, бях убеден, че един съюз с вас е в най-добрия интерес на живите американци.
— Благодаря ти, Шон — каза Ема, усмихвайки му се.
Той се намръщи към бившата си служителка.
— Свързах се с армията и те се съгласиха да осигурят допълнителна охрана на сградата тук, а също и на тези в Охайо и Калифорния. Също така ще осигурят съоръжение за противовъздушни снаряди, радар и необходимия персонал за поддръжката им. Ще започнат да разполагат екипировката утре.
— Как обясни това на армията? — попита Конър.
— Казах им, че това е рутинно упражнение за предотвратяването на вътрешен тероризъм — отговори Шон. — Което, ако питате мен, си е самата истина. Тези проклети вампири са най-лошите терористи, пред които се е изправяла страната ни. Ако има още нещо, което мога да направя, за да изтрия неживите от лицето на земята, само ми кажете.
В стаята се възцари неловко мълчание.
— Е, много сме благодарни за помощта ти, Шон — здрависа се Ангъс с него. — Сега вероятно ще искаш да посетиш внуците си? Те са отсреща в детската стая заедно с Радинка.
Шон го погледна огорчено.
— Предпочитам да остана тук и да видя какъв е планът ви.
В очите на Ангъс блесна раздразнение, преди да посочи към един стол.
— Разбира се. Седни.
Ангъс се върна към обикалянето си.
— Роман е зает да се грижи за ранените, затова не може да обсъди с вас най-новия си проект — откриване на формулата за Беладона. Ласло, знаеш ли дали има напредък?
Ниският химик се изправи.
— Да, сър. Той направи два тест серума. Проблемът, разбира се, е откриване на обект за теста. В най-добрият случай серумът ще парализира един вампир. В най-лошия… — Ласло хвана едно от копчетата на престилката си и го извъртя. — Може да е фатално.
Конър се облегна в стола си.
— Оу, за щастие, си имаме доброволец. Той чака в сребърната стая.
— Затворникът? — Ласло дръпна копчето си. — Това… това не изглежда много човечно.
— Той не е човек — изсъска Шон Уилън. — Той е чудовище.
Ангъс въздъхна.
— Всъщност тук съм съгласен с теб, Уилън.
— Адът трябва да е замръзнал — измърмори Конър, след което повиши глас. — Поне ще може да използваме за нещо затворника. Не изглежда да има друга информация за нас.
— Чух, че и ти работиш върху нещо ново, Ласло? — попита Ангъс.
— А, да. — Химикът дръпна копчето си. — Виждате ли, снощи на партито говорих с Джак, и той ми каза за устройствата, които от ФБР са сложили в косата на Лара, за да я проследят. За нещастие, Джак е можел да го чуе, затова е трябвало да го махнат. Но тогава Бунтовниците отвлякоха Лара и той не можа да я открие в продължение на дни.
— Да, знаем това — нетърпеливо измърмори Ангъс. — Давай по същество.
Копчето изскочи на масата. Ласло го сграбчи и го пъхна в джоба си.
— Тази вечер започнах работа по проследяващо устройство, което ще бъде напълно невъзможно за откриване от вампири и шейпшфтъри. Тогава на всички може да бъде поставено по едно и ако някой бъде отвлечен, бързо ще можем да го спасим.
— Звучи като добра идея, приятел.
Грегори вдигна палци към ниския химик.
Ласло се изчерви.
— Е, аз самият веднъж бях отвлечен, така че знам колко плашещо може да бъде.
— Как точно ще бъде поставяно устройството? — попита Конър.
— Най-вероятно ще бъде поставено под кожата. — Ласло започна да си играе с ново копче. — Раната ще заздравее по време на съня, така че няма да остане никаква следа от операцията.
— Докъде си стигнал? — попита Ангъс.
— Аз… аз започнах тази вечер. Ще ми бъдат необходими няколко нощи — вероятно една седмица.
— Добре. Късмет — каза Ангъс и посочи към вратата.
Ласло премигна.