В килера той седна на одеялото и я дръпна до себе си.
— Ванда, трябва да съм честен с теб. Ангъс е отчаян и иска да примами Касимир на светло. Ако успеем да го убием сега, вероятно ще можем да избегнем избухването на войната. Помисли за всички животи, които могат да бъдат спасени.
Тя присви очи.
— Какво става?
— Те искат да идеш в този клуб, за да бъдеш забелязана. Ти си в списъка на Касимир и има голям шанс, ако те види там, да се покаже, за да те довърши. Ще има много мъже, които да те защитават — Финиъс, Золтан, Дугъл, Роби и аз.
— О, господи! — Ванда притисна ръка към гърдите си. — Ще ме използвате за примамка.
— Не искахме. Момчетата искаха да направят това без теб. Някои от тях също са в списъка, но осъзнахме, че ще ни трябваш ти.
— Защо? Какво мога да направя аз?
— Ако ти си там, можем да привлечем вниманието на Корки, за да го обяви в предаването си.
— Защото тя ме мрази. — Със стон Ванда се отпусна на одеялото. — Каква щастливка съм!
— Няма да те обвинявам, ако се ядосаш.
Тя се прозя.
— Прекалено много ми се спи, за да се ядосвам.
Той отметна косата от челото й.
— Наистина съжалявам. Не исках да го правиш, но ако това може да попречи на Касимир да убива още вампири, ще си заслужава. Заклевам се, че ще те пазя. Няма да оставя никой да те нарани.
— Добре. — Очите й се затвориха. — Първото нещо, което ще направя утре вечер, е да ти сритам задника.
Фил се усмихна.
— Уговорихме се.
Красивата му Ванда, толкова умна и смела.
Тя пое дълбок дъх и вече я нямаше.
През Фил премина вълна от паника. Току-що бе наблюдавал как Ванда умира. Ако се провалеше, тя можеше да умре… за постоянно.
До обяд Фил обикаляше из хижата като затворен в клетка звяр. Излезе навън, но гората не го успокои, както ставаше обикновено. Вълкът вътре в него виеше. Най-накрая бе спечелил любовта на Ванда, но сега можеше да изгуби нея самата.
Конър го беше уверил, че планът е непогрешим. Щяха да бъдат поне дузина вампири в клуба в Ню Орлиънс. Когато Касимир се покажеше, те щяха да нападнат, а Ванда щеше да е в безопасност.
Но Фил знаеше, че плановете невинаги сработват. Той не можеше да изложи Ванда на тази опасност без резервен вариант. Бе му необходимо безопасно място, на което да я заведе. Можеха да се върнат тук, но ако в Ню Орлиънс наближаваше изгрева? Тук вече щеше да е сутрин. Пътуването на запад щеше да е по-безопасно.
А той имаше ловна хижа в Уайоминг. Или поне си мислеше, че има. Не беше ходил там повече от четири години. Мястото можеше и да е изгоряло. Там нямаше телефон, така че нямаше секретар, който Ванда да използва като маяк, за да стигне на точното място.
Хижата бе подарък за осемнадесетия му рожден ден, подкуп, за да го направи по-податлив на контрола на баща му. Това бе продължило три месеца. Фил се бе опитал да се освободи и баща му в изблик на гняв го бе прогонил за цял живот.
Той бе отишъл в хижата, но след няколко месеца реши, че да се крие от живота, не бе никакъв живот. Тръгна си, търсейки среда, която да бъде напълно различна, и откри Ню Йорк Сити.
Първите няколко години се връщаше в хижата през ваканциите. Тогава бе открил писмата от сестра си Бринли, които тя бе оставила за него. Отначало го бе молила да се върне вкъщи. След това бе оставяла писма, в които го молеше поне да поддържат връзка. Той бе записал номера й в телефона си, но никога не се бе обаждал. Преди около четири години бе спрял да се връща в хижата.
Набра номера й. Нямаше сигнал. Прехвърли се на телефона в кухнята. Сърцето му биеше бързо. Не бе чувал гласа на Бринли от девет години. Дали щеше да иска да му направи услуга? Дали изобщо ще иска да говори с него?
— Ало?
Сърцето му се сви. Гласът на Бринли бе придобил дълбокия, дрезгав тон на съзряла жена върколак. Заляха го спомени. Докато растяха, тя винаги бе на негова страна. Малките на върколаците обикновено се раждаха по двойки, затова тя бе неговата близначка. Бяха минали през първата си промяна заедно, първият им лов беше заедно. Той бе споделил първото си убиване с нея. Тя бе облизала кръвта от муцуната му и заедно бяха вили от радост към луната.
— Мога да чуя дишането ти, перверзник такъв — каза тя и затвори.
Той се вгледа в слушалката. Това мина много добре. Започна да набира номера отново, но телефонът иззвъня.
— Ало?
— Набрах те обратно, первезенико. Сега имам номера ти и ще се обадя в…