— Фил, това е лудост! Не можеш просто… да ме насилиш да те приема.
Нещо горещо пламна в очите му. Погледът му се спусна по краката й, после се върна на лицето й.
— Съкровище, никакво насилие няма да е необходимо.
Ванда преглътна трудно. Той да не си мислеше, че ще може да я съблазни? Вярно, че бе флиртувала с него в миналото, но това не беше нищо повече от малко безобидно забавление. Не можеше действително да се сближи с Фил. Не можеше да отвори пред него ковчега, в който държеше кошмарите си. По дяволите, тя не отваряше тази врата дори пред себе си.
Ванда отстъпи още една крачка назад.
— Не.
За миг в очите му блесна съчувствие, преди да станат сурови и леденосини.
— Всички ние имаме свой вътрешен звяр, Ванда. Време е да застанеш лице в лице със своя.
— Никога — прошепна тя и се телепортира.
Глава 2
Това мина страхотно.
Фил се намръщи на мястото, където Ванда изчезна. Ароматът й се носеше във въздуха — нещо сладко и цветно като жасмин. Той предполагаше, че идва от гела, който използва, за да изправя косата си, но вероятно никога нямаше да се доближи достатъчно, за да разбере. Тя бе буйна като дива котка, съскаше и показваше ноктите си на всеки, който се приближи до нея. Дори само това я правеше интригуваща. Като прибавиш и буреносните сиви очи, сладките устни, порцелановата кожа и божествените извивки, се получаваше жена, която може да унищожи един мъж, без да го докосне с пръст или със зъб.
Съблазняваш, след това отблъскваш. В продължение на пет дълги години, докато работеше като част от охраната на градската къща на Роман, тя му причиняваше това. Невинно флиртуване, така го наричаше, когато шефът му Конър й се караше. Никога не е било флиртуване. Нито пък невинно. Беше си мъчение.
Фил винаги се бе държал на благоприлично разстояние. Благоприлично, помисли си той, изсумтявайки. Това просто означаваше, че точеше лиги по нея, щом бе насаме.
Когато бе напуснала къщата на Роман преди три години, той се опита да я забрави и да продължи с живота си. За нещастие, да я види тази вечер, бе отприщило нежелана страст, потискана с години. Всичките спомени го нападнаха. Спомени за подмамващи погледи, флиртуване, леки докосвания по ръцете и гърдите му. Господ да му е на помощ, но той все още я искаше. Желаеше я страстно.
Този път щеше да е различно. Вече не й беше пазач. Нека сега да опита своето „невино флиртуване“ с него. Няколко одрасквания от ноктите й няма да го уплашат и накарат да избяга. Той затвори очи, представяйки си нежното й голо тяло под своето, и неподправените й, експлозивни емоции, изригващи в безумието на страстта. Да, това бе най-добрият начин да я излекува от проблемите й с гнева. Щеше да превърне ревящия тигър в малко гушкащо се коте. Тя щеше да е толкова дива и сладка…
Някъде се затвори врата и Фил отвори рязко очи. Мамка му! Внимателно се въздържа да не погледне надолу към издутината в панталоните си.
— Отец Андрю, радвам се да ви видя отново.
— Господин Джоунс — протегна му ръка свещеникът.
Той се здрависа с него.
— Наричайте ме Фил.
— Фил, тогава. Благодаря ти, че се съгласи да станеш наставник на Ванда.
— Радвам се да помогна.
Как можеше да й откаже? Тя изглеждаше толкова свирепа и предизвикателна, когато никой не се съгласи да й стане наставник. Само той ли можеше да види колко бе отчаяна да прикрие болката от отхвърлянето?
— И преди се опитах да й помогна — каза отец Андрю, — но очевидно не съм успял да пробия твърдата й броня. Надявам се, че ще имаш по-голям успех от мен.
— Ще направя всичко по силите ми.
Мигновено в съзнанието му изникна образ на същата тази броня, падаща и разкриваща нежна гола кожа, но той бързо прогони картината. Не можеше да си позволи издутината в панталоните му да стане по-голяма.
— Вярвам, че гневът й прикрива голяма емоционална болка — продължи свещеникът. — Горкото момиче има голяма нужда от нашата доброта и съчувствие.
Сега Фил се почувства като истинско псе. Което бе доста близо до истината.
— Искам да науча нещо повече за теб, ако не възразяваш — отец Андрю го огледа любопитно. — От колко време работиш за МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс?
— Осем години. Присъединих се, когато бях второкурсник в Нюйоркския университет. Назначиха ме в къщата на Роман.
— Каква специалност?
— Психология. Психология на животните.
— Ах, искал си да вникнеш по-добре във вида си?