— Бринли, аз съм… Фил.
Последва тишина. Той почти очакваше да му затвори отново.
— Филип?
Сега го изпитваше. Повечето хора предполагаха, че пълното му име е Филип.
— Не. Филипус.
Тя ахна.
— О, боже мой, наистина си ти! — Тя изпищя, след това избухна в смях. — Фил! Слава на бога! От толкова време се надявам, че ще се обадиш. Как си?
— Аз… добре съм. Ти как си?
— Страхотно! Особено сега, когато се върна. Върна се, нали?
Той трепна.
— Не, не съм.
— Фил, трябва да се върнеш. Направо е съдба, че се обади точно сега. Тъкмо се каних да наема частен детектив, за да те намери.
Кожата му настръхна.
— Защо? Какво не е наред?
Старецът със сигурност бе добре. Един здрав върколак можеше да живее до петстотин години, а баща му още нямаше двеста.
— Всичко се обърка — измърмори Бринли. — Хоуел навършва двадесет следващия месец. Оказва натиск на татко да го направи наследник.
Хоуел бе почти на двадесет? Фил събуди последния спомен за по-малките си брат и сестра. Хоуел и Глинис бяха само на единадесет, когато той замина.
— Не осъзнавах, че Хоуел е пораснал.
— Ами, да. Нали се сещаш, ние тук не сме спрели да живеем, когато ти си тръгна. Хоуел поиска разрешение от Съвета да стане Алфа.
— Той е прекалено млад, за да бъде Алфа — измърмори Фил.
— На мен го кажи. Той е много амбициозен, Фил. И ако успее да направи това, глутницата ще бъде толкова впечатлена, че ще го изберат пред теб. Така че най-добре домъкни косматия си задник обратно в Монтана и вземи статуса си на Алфа. Докажи, че си истинският наследник.
Той въздъхна. Ако глутницата знаеше, че бе успял да придобие статуса си на Алфа сам, никога нямаше да го оставят на мира.
— Аз имам живот, Брин, и го харесвам.
— Откачил ли си? Фил, тук ти си шибан принц. Може да имаш всичко, което пожелаеш.
Освен свобода. Или Ванда. Глутницата никога нямаше да приеме една вампирка като тяхна кралица.
— Бринли, хижата ми в Уайоминг още ли съществува?
Последва пауза.
— Да.
— Може да ми се наложи да отида там след няколко дни. Ще имаш ли нещо против да се срещнеш с мен там?
— Ще се радвам да те видя, Фил. Липсваш ми.
— На мен също ми липсваш. Можеш ли да идеш там тази вечер и да се увериш, че мястото е заредено?
— Добре. В почивка ли си? Дори не зная къде работиш.
— Ще ти обясня, когато дойда. — Той направи пауза. Това щеше да прозвучи странно, но нямаше как да се избегне. — Ще ми трябват няколко бутилки синтетична кръв в хижата.
— Шегуваш се. Защо?
— С мен ще има вампир.
— Вампир? По дяволите, Фил. Татко ще откачи.
— Не му казвай, че ще дойда. — Фил стисна зъби. — Говоря сериозно, Бринли. Не му казвай.
— Аз също съм сериозна. Татко ще иска да те види. Той вече не ти е сърдит.
Фил изстена вътрешно. Естествено, че баща му ще се радва да го види. Ще го посрещне като блудния син. Ще забие ноктите си във Фил и никога нямаше да го пусне.
— Бринли, може да говорим за това по-късно. Засега имам нужда да идеш до хижата и да занесеш няколко бутилки кръв с теб и чакай да ти се обадя. Ако го направя, ще е през нощта.
— Ако се обадиш?
— Да, и ако се обадя, ще е, защото сме в голяма опасност и ни трябва място да се скрием. Вампирът ще използва гласът ти, за да ни телепортира при теб.
— Боже. Чухме слухове, че работиш с вампирите. Не исках да го повярвам.
— Можеш ли да го направиш, Брин?
Тя въздъхна.
— Разбира се. Но пълнолунието започва утре вечер. Татко ще се чуди защо изпускам Лова.
А, да Лова. Връхната точка на съществуването на глутницата. Всеки месец, през първата нощ на пълнолунието, глутницата се събираше да ловува. Глутницата на баща му вече беше толкова голяма, включваща Монтана, Айдахо и Уайоминг, че само шепа върколаци бяха избирани всеки месец, за да ловуват с Върховния господар на глутницата. Останалите членове и по-низшите господари на глутници се събираха на месно ниво за месечния лов. Да бъдат поканени на Лова на баща му, бе голяма чест, равняваща се в света на смъртните да бъдеш представен на някоя кралска особа.
Фил беше пораснал, гледайки как другите върколаци се кланяха пред баща му и го наричаха Върховен господар на глутницата. Баща му бе най-могъщият Алфа вълк в цяла Америка. Докато навърши дванадесет, Фил бе осъзнал, че баща му жадуваше властта повече от всичко друго. Той винаги щеше да иска още власт и повече контрол над подчинените си, включително и от собствените си синове. И Фил, прокълнат със същите гени като баща си, не бе типът вълк, който можеше да приеме да бъде контролиран.