Тя погледна в другия край на спалното помещение, където Фил спеше на своето легло. Бедният, беше толкова изтощен, че бе заспал въпреки целия шум, който вдигаха вампирите наоколо.
Но не всички вампири говореха. Ванда бе забелязала няколко стаи зад кухнята. Колбеър и Жизел се бяха оттеглили в собствената си стая. Тя се бе изкушила да попита за самостоятелна стая за нея и Фил, но тук имаше прекалено много служители на МакКей. Не можеше да ги остави да разберат, че се е забъркала в забранена афера с назначения й охранител.
Скарлет се изправи.
— Ще си взема топла чаша Шококръв преди лягане. Искаш ли малко, Ванда?
— Да, благодаря ти. — Ванда се наведе да откопчае ботушите си.
— Нарушител! — извика мъжът до мониторите за наблюдение. — Сигнал за тревога!
След секунда вампирите бяха сграбчили сабите си и тичаха към вратата. Ванда изтича към мониторите, за да види какво се случва. Дузина мъже, въоръжени със саби, бяха пристигнали в огромната зала на долния етаж.
Колбеър се появи в спалното помещение бос, с разкопчана риза, но със сабя в ръка. Жизел го последва завита в хавлия. Жените от сборището се събраха около нея.
— О, боже мой! — Скарлет сграбчи Тутси. — Какво да правим?
Колбеър погледна към двамата мъже и забърза към вратата.
— Пазете жените!
Тутси ахна.
— Мислех си, че ние сме жените.
Фил седна и разтърка очите си, за да прогони съня от тях.
— Какво става?
Той грабна обувките си и бързо ги обу.
Ванда изтича до него.
— Бунтовниците са тук.
— Мамка му. — Той сложи кобура на рамото си и прибра пистолета си. — Стой тук.
Грабна една сабя от прибраните до мониторите за наблюдение, след това хукна към вратата.
— Фил! — Ванда изтича след него. Проклетият балкон бе висок поне три етажа. По-рано трябваше да го левитира. — Чакай.
Стигна до балкона точно навреме, за да го види как скача. Тя изпищя. Мили боже, щеше да се убие.
Погледна през парапета и ахна. Фил се бе приземил пъргаво и вече се биеше с един Бунтовник. Как, по дяволите бе направил този скок?
Тя трепна, когато една сабя едва го пропусна. Сърцето й се качи в гърлото. Как изобщо той можеше да оцелее в битка с един вампир? Мили боже, Хюго беше прав. Фил се движеше невероятно бързо.
Кръвта й се смрази от гледката: вампири, биещи се срещу други вампири; сблъсък на саби; викове на победа и писъци на погром. Мъже, крещящи от агония, преди да се превърнат в купчина прах.
— Отмъщение! — извика някой над звъна на сабите.
Тя забеляза мъжа, които извика. Той бе напълно заобиколен от въоръжени Бунтовници. Те се биеха ожесточено около него, а той оставаше в безопасност. В едната си ръка държеше сабя, а другата придържаше към гърдите си под странен ъгъл.
— Касимир — прошепна тя.
Един писък я накара да подскочи. Един от мъжете на Колбеър бе посечен. Той се превърна на прах.
Нечии ръце сграбчиха Ванда и тя подскочи.
— Ела вътре — Жизел я издърпа от ръба на балкона. — Не ги оставяй да те видят.
— Но аз трябва да знам… — Ванда се огледа из мятащите се ръце и въртящите се саби, търсейки Фил.
Той все още беше добре. Сега имаше нов противник. Трябва да бе убил първия.
Ванда забеляза един Бунтовник, прикрит в тъмен ъгъл с телефон до ухото си. Около него се появиха още дузина Бунтовници.
— Вижте това!
Жизел ахна.
— Превъзхождат ни числено!
— Трябва да се обадим за подкрепление — Ванда сграбчи ръката на Жизел. — Намери ми телефон. Ще се обадим на Ангъс.
— На Източното крайбрежие вече е сутрин — очите на Жизел се изпълниха със сълзи. — Те не могат да дойдат.
По дяволите! Вероятно за това Бунтовниците бяха чакали толкова дълго, преди да нападнат. Ванда премигна, когато нова група Бунтовници се телепортираха. Мили боже, вече сигурно бяха двадесет.
Касимир се разсмя силно.
— Отмъщение за клането в ДВК!
Жизел избухна в сълзи.
— Господ да ни е на помощ. Това е клане.
Ванда стоеше замръзнала на балкона, ужасена да гледа и страхуваща се да не гледа. Сърцето й препускаше, кънтящо в ушите й. Само да имаше нещо, което може да направи. Но тя никога не бе тренирала бой със сабя. Щеше да е истинско самоубийство да скочи долу в мелето.
Забеляза Роби и Фил, биещи се с новопристигналите Бунтовници. Роби посече мъжа с телефона. Бунтовника се превърна на прах, а телефонът му падна на пода. Фил скочи върху него.