Проблясък на кафява коса привлече вниманието на Ванда. Един от новопристигналите Бунтовници се изви, за да се предпази от атака. Дълга кафява опашка се завъртя във въздуха. Жена.
Ванда се приближи към края на балкона. Имаше нещо в начина, по който тази жена се движеше. Тя се обърна отново и сърцето на Ванда спря.
Марта.
Сякаш мислите на Ванда можеха да бъдат чути, защото Марта погледна към балкона. Очите й се присвиха.
Ванда се запрепъва назад.
— Не, не.
— Добре ли си?
Жизел я задърпа към спалното помещение.
Скарлет кръжеше точно до вратата.
— Изглеждаш сякаш си видяла призрак.
— Така е.
Ванда седна на леглото си. Сърцето я болеше. Марта, биеща се с Бунтовниците.
Тутси изпищя.
Ванда се обърна. Един Бунтовник бе влязъл в помещението.
Жизел притича към събралите се жени в дъното на стаята.
Бунтовникът забеляза Ванда и вдигна сабята си. Тя сграбчи камшика от леглото си.
Той нападна с вик. Тя прескочи леглото и изплющя с камшика към него.
Скарлет хвърли една възглавница по нападателя, след това изпищя, когато Бунтовника се обърна и тръгна към него. Скарлет се притисна треперещ, към стената.
Тутси се телепортира, приземявайки се точно зад Бунтовника и го удари по главата с бутилка Криски. Нападателят се строполи на пода.
Скарлет се хвърли в ръцете на Тутси.
— Ти ме спаси!
Жизел и останалите жени изпищяха. Още двама Бунтовници бяха влезли в стаята.
Колбеър се спусна след тях, убивайки единия и започна битка с другия.
— Отстъпваме! — извика той. — Веднага се телепортирайте в къщата в провинцията!
Жените започнаха да се телепортират.
— Господ да бъде с теб — Тутси прегърна Ванда, след това двамата със Скарлет се телепортираха.
С бърз удар в сърцето, Колбеър превърна втория Бунтовник на прах. Той забеляза припадналия Бунтовник и уби и него.
— Колбеър! — Жизел изтича в обятията му.
Той я прегърна, след това протегна ръка към Ванда.
— Трябва да дойдеш с нас.
— Не!
Фил влезе в стаята.
Ванда се намръщи, щом видя петната от кръв по ризата му. Но слава на бога, той бе жив. Тя не можеше да разбере как бе стигнал на втория етаж сам.
Той взе телефона си, който бе оставил на леглото.
— Тръгвай, Колбеър. Върви, докато можеш. Ние също ще тръгваме.
— Нека бог да е с вас — Колбер се телепортира заедно с Жизел.
Фил отвори телефона си и набра един номер.
— Трябва да тръгваме, Ванда.
— Но къде? — изплака тя. — Не можем да отидем на изток.
Той сложи телефона до ухото си.
— Бринли? Продължавай да говориш. Ей сега ще пристигнем — Фил уви ръка около Ванда и сложи телефона до ухото й. — Довери ми се.
Ванда чу гласа на една непозната жена по телефона. Трима Бунтовници нахлуха в стаята. Тя ахна и всичко стана черно.
Глава 18
Ванда се препъна. Концентрацията й бе разклатена и това попречи на гладкото приземяване.
Фил бързо възстанови равновесието си и я подкрепи.
— Добре ли си?
Той затвори телефона и го прибра в джоба си.
— Аз…
Тя примигна. За секунда реши, че са в хижата на Хауърд в планината Адирондак. Но това не можеше да е истина. В Ню Йорк беше сутрин.
— Фил! — извика една млада жена и хукна към него, усмихната.
Той се обърна и се ухили.
— Бринли!
Тя спря, ахвайки.
— Ти кървиш. Ранили са те!
Той погледна към скъсаната си и кървава риза.
— Само няколко порязвания. Не е голяма работа.
— Голяма работа е. — Жената погледна подозрително към Ванда, след това хвана Фил за ръката и го повлече след себе си. — Нека те привържа. Мили боже, само се виж. — Тя докосна бузата му. — Станал си толкова хубав.
Ръката на Ванда се стегна около дръжката на камшика й. Коя, по дяволите, беше тази жена? С дългата си блестяща коса и тесните си дънки и потник, трябваше да е някоя кучка. Как можеше Фил да я оставя да го докосва така?
Фил хвана ръката й и я стисна.
— Липсваше ми.
Ванда прочисти гърлото си.
Той погледна към нея.
— Бринли, това е Ванда.
Тя забеляза, че този път той не я нарече годеница.