— Как си?
Кучка. Погледна към красивата Бринли. Що за скапано име бе това?
Жената я погледна намръщено в отговор.
— Значи, това е вампирът, който спомена? Мислех си, че то ще е мъж.
Нравът на Ванда се събуди.
— Кого наричаш то?
— Бринли — тихо каза Фил — Ванда и приятелите й са мои много добри приятели.
— Приятели? — Тя посочи към кървавата му риза. — В каква ужасна каша са те забъркали тези твои „приятели“?
— Фил е повече от приятел. — Ванда се приближи до кучката. — Той е наставникът ми за справянето с гнева. Може да ти каже колко опасна мога да бъда, когато съм истински разгневена!
— Така ли?
Бринли пристъпи напред.
— Достатъчно. — Фил вдигна ръка, за да я спре. — Ванда, това е сестра ми, така че спри с глупостите.
Устата на Ванда остана отворена. Сестра му? Тя погледна отвъд прекрасната коса и идеалната кожа и забеляза светлите сини очи, същите като на Фил.
— Не знаех, че имаш сестра.
— Какво? — Бринли се вгледа във Фил. — Никога не се казал на приятелите си за мен? Аз съм твоята близначка, по дяволите!
— Близначка? — Ванда се вгледа в нея, а след това във Фил. — Ах ти, лицемер! Винаги ме тормозиш да ти разказвам за миналото си, а дори не си ми казал, че имаш близначка?
Фил запристъпва от крак на крак, поглеждайки от едната жена към другата.
— Аз… аз кървя, нали знаете. Мислех, че искаш да ме превържеш?
Бринли скръсти ръце.
— Сам се превържи.
— Добре. — Фил тръгна към кухнята.
Ванда потисна смеха си.
— Браво на теб.
Устата на Бринли трепна.
— Благодаря.
Усмивката на Ванда бързо изчезна, щом Фил свали ризата си. По гърдите и торса му имаше множество рани и порязвания.
— О, не — проплака тя и притича до него.
— По дяволите, Фил. — Бринли се забърза към мивката и напомпа старомодната помпа. — В онзи шкаф има чисти кърпи — посочи тя с глава.
Ванда остави камшика си на шкафа, извади една кърпа от него и подаде друга на Бринли. От помпата потече вода и тя намокри кърпата.
Фил трепна, докато тя чистеше кръвта от гърдите му.
— Как се случи това?
Бринли се занимаваше с една дълбока рана отстрани на торса му.
Той вдигна ръка, за да погледна раната.
— Между вампирите и Бунтовниците започна война, или може да кажем, между добрите и лошите вампири.
Бринли изсумтя.
— Откога има добри вампири? — Тя погледна към Ванда. — Без да се обиждаш.
Ванда не й обърна внимание. Беше прекалено разстроена да види красивата кожа на Фил цялата порязана. Прекалено разстроена, че собствената й сестра можеше да е отговорна за някоя от тези рани.
— Фил, не можеш да направиш това отново. Вампирите са прекалено бързи и силни за смъртни като теб. Цяло чудо е, че не те убиха.
— Смъртни?
Бринли присви очи.
— Тук има ли някакви превръзки? — попита Фил. — Трябва да се върна отново на работа.
— Каква работа?
Бринли отвори един шкаф и извади кутия с лепенки в различен размер. Подаде няколко на Ванда.
— Спешна работа. — Фил извади телефона от джоба си. — Както казах, ние сме във война.
— Вампирите са във война — поправи го Бринли. — Ти нямаш нищо общо.
Ванда настръхна.
— Фил е много важен член от обществото ни. Не бихме се справили без него — каза тя и постави лепенка върху една от раните му.
— Достатъчно.
Той отстъпи назад и набра един номер.
— Но ти все още имаш порязвания — възрази Ванда. — А онази дългата рана отстрани може да се нуждае от шевове.
— Нищо не е. — Очите му блеснаха от влага. — Това е нищо. Видях много по-лошо.
Кожата на Ванда настръхна. Да не би някой от приятелите им да бе загинал?
— Какво? Кой?
— Дугъл — Фил се намръщи. — Ръката му бе отсечена.
Ванда ахна.
— Но… но те все още могат да му я зашият обратно, нали? Ще заздравее по време на мъртвешкия сън.
Фил поклати глава.
— Беше напълно отрязана и се превърна в прах.
Ванда се приведе от гаденето, надигнало се в стомаха й.
Бринли докосна рамото й.
— Съжалявам. Той добър приятел ли ти е?
Ванда пое дълбоко въздух.
— Познавам го от много дълго.
Мъжът беше охранител в къщата на Роман повече от тридесет години, винаги срамежлив и тих, освен когато свиреше на гайдата си. Сега никога нямаше да може да свири отново.