— Хауърд? — изрече Фил в телефона си. — Чу ли какво се случи?
Фил се впусна в описание на събитията в Ню Орлиънс. Ванда можеше да каже, че сестра му слушаше внимателно, защото ахваше на точните моменти.
За първи път Ванда имаше възможност да огледа хижата. Имаше дървени стени и каменна камина като тази на Хауърд, но бе по-малка и по-примитивна.
Водата над кухненската мивка трябваше да се помпа. Нямаше хладилник, а само голям сандък с лед. Доколкото можеше да каже, тук нямаше електричество. Стаята бе осветена само от огъня и няколко маслени лампи. Към печката бе прикачена бутилка с газ. По прозорците нямаше пердета. По дървения под нямаше килим. Нямаше стълбище. До горния етаж се стигаше с дървена стълба.
— Къде сме? — тихо попита тя.
— Уайоминг — отговори й Бринли. — Това е хижата на Фил.
— Не знаех, че има хижа.
— Да. Е, има доста неща, които не знаеш за него. — Тя се намръщи срещу Фил. — Но предполагам, че същото се отнася и за мен. Нямах идея, че се е замесил с вампири.
— Той е дневна охрана — обясни Ванда. — Ние сме уязвими през деня, когато спим.
Бринли се поддаде на любопитството си.
— И коя точно си ти?
Ванда сви рамене.
— Никой специален.
— И е очевидно, че Фил е рискувал живота си, за да те спаси. Да не си някаква вампирска… принцеса?
Ванда се разсмя.
— Нищо подобно.
Бринли вдигна камшика, който Ванда бе оставила на шкафа.
— Ти се биеш във войната.
— Само защото се налага. Бунтовниците искат да ни изтрият от лицето на земята.
Бринли й подаде камшика.
— Защо? Какво сте направили?
— Създадохме синтетичната кръв, за да не се налага да хапем смъртни. Работим, за да не се налага да крадем пари от смъртните. — Ванда уви камшика около кръста си и го върза. — Ние просто искаме да се слеем с тълпата и да се преструваме на нормални. Предполагам, че това звучи странно.
Бринли се намръщи.
— Не, наистина не е. — Тя тръгна към сандъка с лед. — Донесох малко бутилирана кръв. Искаш ли една?
— Да. — Ванда въздъхна облекчено. — Благодаря ти.
Прие бутилката и отви капачката. Щеше да е студена, но щеше да е много по-добре, отколкото да захапе домакинята си.
— Добре, Хауърд. — Фил приключи с рапорта си. — Обади ми се, ако чуеш нещо. — Той затвори телефона си и огледа хижата. — Мястото изглежда добре. Ти ли го поддържаш, Брин?
— Да. — Сестра му седна на износеното старо кресло и подпря ботушите си върху масичката за кафе. — Идвам тук от време на време.
— Благодаря. Задължен съм ти — той започна да обикаля из стаята.
Ванда седна на стария диван и отпиваше от бутилката си. Сестрата на Фил все пак не беше толкова лоша. Очевидно не харесваше вампирите, но бе лоялна към брат си. Ванда не можеше да твърди същото за своята сестра Марта. По дяволите! Потърка челото си. Как можеше сестра й да прави това?
— Чудя се къде отидоха другите — прошепна Фил. — Как ли е Дугъл?
Ванда потрепери.
— Сигурно е в шок. И го боли. Не знаеш ли къде се телепортираха?
Фил поклати глава.
— Нямаше как да ми кажат, когато врагът бе навсякъде около нас.
— Да, вярно. — Ванда отпи още кръв от бутилката си. В Ню Орлиънс почти бе настъпила зората, но тук, в Уайоминг, тя имаше още време на тъмно. — Чух Колбеър да казва на членовете на сборището си да се телепортират в къщата им в провинцията.
— Той ли е мъжът от Ню Орлиънс? — попита Бринли.
Очевидно бе научила доста, слушайки разговора на Фил с Хауърд.
— Той е господарят на сборището в Ню Орлиънс — обясни Ванда.
— А, кой е господарят на твоето сборище? — попита Бринли.
— Роман Драганести. Той е начело на цялото Източно крайбрежие. Гениален учен, който създаде синтетичната кръв. — Ванда вдигна бутилката си.
Бринли изглеждаше впечатлена.
— Тази синтетична кръв спасява хиляди животи всяка година.
— Сигурно са отишли при Жан-Люк.
Фил натисна едно копче на телефона си.
— Кой е Жан-Люк? — попита Бринли Ванда.
— Жан-Люк Ешарп — известен моден дизайнер.
— О, виждала съм нещата му — кимна Бринли. — Много хубави, но доста скъпи. Той не е ли в Париж?
— Тексас. — Ванда отпи още от кръвта си. — Крие се, за да не могат медиите да разберат, че е вампир.