Тя се изправи на крака. Глезенът й бе излекуван. Върза камшика около кръста си. Горе бе тихо. Издигна се до люка и го бутна. Той се отвори с няколко сантиметра.
— О, станала си. — Фил отвори вратата докрай и й се усмихна. — Предполагам, че не ти е необходима стълбата?
— Не. — Тя се издигна и премина през отвора на пода.
Той улови ръката й и я издърпа към себе си. Краката й се приземиха на пода, а ръцете й се обвиха около гърдите му.
— Изглеждаш като каубой. — Ванда плъзна ръка по карираната му каубойска риза.
— Бринли отиде до града днес и ни купи някакви дрехи. — Той я целуна. — Искаш ли да изглеждаш като каубойка?
Тя изсумтя.
— Как си? Раните още ли те болят?
— Добре съм. Поспах малко през деня, докато Бринли беше тук.
Ванда се огледа наоколо, но хижата бе празна.
— Къде е сега?
— Тя е… разхожда се наоколо.
— В тъмното?
— Има пълнолуние. Искаш ли закуска? — Той я поведе към сандъка с лед. — Бринли ни донесе още лед.
— Това е добре. — Ванда взе една бутилка от сандъка. Помисли си да попита Фил дали наистина е сгоден за някоя дама на име Даяна, но не искаше да му признае, че е подслушвала.
Отпи голяма глътка.
— Е, какви са последните новини?
Той се облегна на кухненския шкаф и се намръщи.
— Не са успели да довършат проследяващото устройство преди залез, така че нямаме идея къде държат Роби.
— О, боже. Горкият Роби. — Тя остави бутилката на шкафа. Не й се пиеше, когато точно сега вероятно измъчваха Роби. — Какво ще му направят?
— Като за начало ще го държат гладен. Чул съм, че е ужасно болезнено.
— Така е.
Фил наклони глава, изучавайки я.
— Маги ми каза, че ти си стояла гладна. Карала си се да страдаш. Защо?
— Аз… аз не искам да говоря за това. — Ванда отиде в другия край на стаята. — Тук някъде има ли баня?
— Отвън зад конюшнята има външна тоалетна.
Тя му се надсмя.
— Имаш конюшня, но не и баня?
Той сви рамене.
— Конюшнята е празна. И не ми е трябвала баня. Не съм бил тук повече от четири години.
— Защо не?
Той я погледна остро.
— Не искам да говоря за това.
— Е, не сме ли една потайна двойка?
— Да, такава сме. Мисля, че е време да си поговорим сериозно. — Той посочи към дивана точно когато телефонът му иззвъня. — Ало?… Да, Хауърд. Сигурен съм, че Ангъс е подивял. Някакъв напредък с проследяващото устройство?
Докато Фил говореше, Ванда обикаляше наоколо. Наистина трябваше да излезе. Смъртните обикновено не разбираха, че вампирите се нуждаеха от червените кръвни клетки, за да оцелеят. Останалата част от кръвта се изхвърляше заедно с добавените съставки като например уискито в Крискито.
И сама можеше да открие външната тоалетна. Излезе навън на широката предна веранда. Повя свеж бриз, карайки стария дървен люлеещ се стол да изскърца.
Пред хижата имаше малко пасище. Пълната луна грееше, осветявайки тревата в сребристо. В далечината гора от високи дървета достигаха ясното, изпълнено със звезди небе. Въздухът бе свеж и хладен.
Тя заобиколи хижата и видя конюшнята. Сградата бе почти толкова голяма, колкото самата хижа. Ванда мина покрай нея и откри външната тоалетна. Точно като старите дни в Полша. Пое дълбоко въздух и си свърши работата по възможно най-бързия начин. Ролка тоалетна хартия стоеше на нещо, което изглеждаше като края на стара дръжка на метла.
Ванда излезе от тоалетната и мина покрай конюшнята, намествайки камшика на кръста си. Около нея се разнесе зловещ вой. Тя преглътна. Добре. В гората можеше да има вълк или койот. Това бе нормално за Уайоминг, нали? Забърза към предната част на хижата.
Дали в гората нещо мърдаше? Тя се приближи към стъпалата на предната веранда.
Ново движение привлече вниманието й. И още едно. Животни. Вероятно дузина. Те се преместиха от тъмните сенки на дърветата към осветеното от луната пасище. Тя застина.
Вълци.
Лунната светлина блестеше по сребристосивите им козини. Те бавно се приближиха към нея. Очите им блестяха. Зъбите им се бяха показали. Тихо ръмжене се разнесе из пасището, вкочанявайки я от страх.
Изведнъж на верандата се разля светлина. Фил бе отворил вратата.