— Ванда, ела вътре — тихо каза той.
Тя накара краката си да се движат, но те останаха залепени за земята. Кошмарът се бе върнал. Отново я преследваха. И вълците бяха изпратени да я убият.
Те се приближиха. Сърцето й спря. Това беше. Щяха да я убият.
— Мамка му — Фил слезе по стълбите на верандата и тръгна към пасището. — Ванда, влез вътре.
Тя се отскубна от страха, който я бе парализирал. О, господи, не! Фил щеше да се опита да я защити точно както Карл. Вълците щяха да го убият.
Изтича до него и го хвана за ръка.
— Ела с мен. Бързо.
Той издърпа ръката си.
— Ще се оправя с това. Довери ми се. Сега влез вътре — каза той и я бутна нежно към стълбите.
Тя изтича по стъпалата. Вълците нададоха вой. Потръпвайки от ужас, тя се обърна да ги погледне.
Фил бе свалил ризата си. Всички рани по торса му бяха заздравели. Как бе възможно? Тялото му започна да трепери.
Тя ахна. Какво правеше той?
Вълците нападнаха.
Фил изпъна широко ръце, отметна глава назад и нададе вой.
Ванда се запрепъва назад, блъскайки се в стената на хижата. Светлината от отворената врата осветяваше Фил. По гърба и раменете му изби козина, после се разпростря и по ръцете му. Те се превърнаха в лапи с дълги остри нокти. Главата му изпука, челюстта му се удължи в дълга муцуна.
Вълците се заковаха на място и се снишиха на земята. Те се страхуваха, осъзна Ванда. Но не бяха толкова ужасѐни, колкото нея.
Фил беше върколак.
Глава 19
Времето внезапно спря. Ванда не можеше да диша. Не можеше да мисли. Беше се залепила към стената на хижата, без да може да помръдне.
Върколак. Красивият й Фил беше върколак.
Започна да трепери. Заля я паника, премина през нея и излезе от устата й със задавен писък.
Върколакът се обърна към нея. Колко пъти бе виждала тези зловещи челюсти и остри зъби? Винаги идваха за нея. Преследваха я безмилостно.
Тя се втурна в хижата и блъсна вратата след себе си. С треперещи ръце плъзна резето на вратата. След това отстъпи назад с треперещи колене. Погледът й се премести към прозорците. Той можеше да разбие стъклото. Така вълците бяха влезли в къщата, в която се бяха подслонили с Карл. Вълците го бяха разкъсали.
Стъпки приближиха към стълбите на верандата. Ванда отстъпи. Сърцето й препускаше, а ударите му отекваха в ушите й.
Дръжката се завъртя. Вратата се разтресе. Тя притисна ръка към устата си, щом от нея се отрони ужасѐн стон.
— Ванда. — Гласът му бе тих. — Пусни ме вътре.
Тя отстъпи назад. В главата й се блъскаха мисли. Никога не бе чувала за върколак, който може да говори или да завърти дръжката на някоя врата. Трябва да беше човек.
Но тя го бе видяла да се променя. Или беше видяла само част от него да се променя. Той определено имаше глава на вълк. И зъби.
По дяволите, как можеше да й причини това? Гняв премина през нея, тя го посрещна с облекчение, пропъждащо ужаса, който я бе направил слаба.
— Разкарай се! — извика тя.
Вратата се разтърси отново.
— Трябва да поговорим.
— Върви по дяволите!
По дяволите. Тя се бе любила с него. Беше го пуснала в тялото си. В сърцето си. Чувство на предателство присви корема й. Първо сестра й, сега и Фил.
Искаше й се да хвърли нещо. Да разкъса нещо. Забеляза дървената стълба, подпряна към таванското помещение — същата, която Фил бе използвал, за да се спусне в избата. Ритна някои от стъпалата, след това сграбчи стълбата в ръце и я строши на две.
— Ванда.
Тя се обърна към гласа му. Той бе вдигнал един от прозорците и я наблюдаваше. Как смееше да изглежда толкова нормално? Напълно я бе заблудил.
— Като твой наставник в борбата ти с гнева, трябва да кажа…
— Остави ме на мира! — Тя го замери с едно парче дърво.
Той се наведе и дървото прелетя през прозореца. Фил отново се показа вътре.
— Ще говорим. Няма измъкване от това.
Няма измъкване? Тя отвори люка за избата и се спусна в нея. Заобикаля напред-назад. Можеше да се телепортира, но къде? В апартамента й не беше безопасно. В Карпатите вероятно бе ден. Може би в Лондон също, така че това изключваше Памела и Кора Лий. Нямаше идея къде са Иън и Тони. Маги?
Ванда трепна. Тя все още бе в онзи списък. Не можеше да постави Маги и семейството й в опасност. Но в собствеността им нямаше ли някаква пещера? Можеше да се скрие там. За жалост, никога не бе ходила в ранчото на Маги, затова не знаеше пътя. Трябваше да се обади. Трябваше й телефонът на Фил.