— Ванда, върни се горе.
Тя погледна към люка. Фил беше там.
Ванда огледа избата и забеляза една лопата. Това щеше да го държи настрана. Щеше да държи настрана лапите му от нея. Тя сграбчи дръжката.
Той скочи. Сърцето й се сви, докато го наблюдаваше. Той се приземи, каубойските му ботуши удариха дървения под с тъп звук, коленете му се свиха, за да поемат напрежението.
Фил се изправи бавно. Дънките бяха паднали ниско на бедрата му. Мускулите по голите му гърди бяха изпъкнали. О, господи, как бе обичала твърдите му гърди и широки рамене. Нямаше и следа от нараняванията, които бе получил миналата нощ.
Гъстата му кафява коса блестеше на светлината, която идваше от отворения люк. Проблясваха златни и кестеняви кичури. Светлосините му очи я наблюдаваха, блестящи от силно чувство.
Той бе великолепен. Как можеше да е върколак? И как можеше да е човек в момента? Единственият път, когато бе виждала вълк да се превръща обратно в човек, бе, когато Карл беше убил един от тях. Доколкото тя знаеше, щом веднъж върколакът се превърне във вълк, той оставаше така цялата вечер. Със сигурност не бе виждала някой, които можеше да преобразява само части от тялото си.
Тя насочи лопатата към него.
— Какво си ти?
Погледът му се премести към лопатата и устата му се изпъна.
— Аз съм Фил Джоунс, същият мъж, който бях вчера — отвърна той и пристъпи към нея.
— Стой назад! — Тя повдигна лопатата. — Какво си ти?
Брадичката му се повдигна.
— Аз съм Алфа върколак. Мога да се преобразявам напълно или частично, когато пожелая, денем или нощем. Имам свръхсила и бързина и засилени усещания. Ако се нараня, мога да се променя и веднага ще се излекувам. Мога да призова силата на вътрешния ми вълк, без да се преобразявам физически. И още нещо…
Той скочи към нея толкова бързо, че тя едва имаше време да замахне с лопатата към него. Фил хвана дръжката и я дръпна към себе си. Ванда заби пети в земята и дръпна дръжката към себе си. Той дръпна още по-силно, изваждайки я от равновесие. Когато тя политна напред, той хвърли лопатата настрани, обви ръка около нея и я притисна силно към гърдите си.
— Още едно нещо — изръмжа той. — Аз те обичам.
Тя го блъсна по гърдите.
— Пусни ме. Ти… ти ме излъга.
— Щях да ти кажа тази вечер. По дяволите, опитах се да ти кажа още миналата вечер в хижата на Хауърд, но щом споменах вълците, ти отказа да говорим.
Ванда трепна. Тя беше толкова съсредоточена в това да запази своите тайни, че не бе позволила на Фил да й разкрие своите.
— Но ти трябваше да ми кажеш. — Тя го удари по гърдите.
— Защо? За да имаш извинение да не се влюбваш в мен? — Той хвана ръцете й и ги стисна зад гърба й. — Какво стана с това, че любовта ми е достатъчна?
Очите й горяха от сълзи.
— Но аз мразя вълци. Мразя шейпшифтъри.
— Ти обичаш този.
Тя поклати глава.
— Аз… аз не мога. Плашиш ме.
Устата му трепна.
— Не съм ли спасявал живота ти достатъчно пъти, че да ми се довериш? Обичам те, Ванда. Винаги ще бъда до теб.
Една сълза се отрони и се плъзна по бузата й. Беше истина. Той я бе спасил. Няколко пъти. Беше спрял Макс Мега Члена в клуба. Бе убил змията. Беше открил бомбата. Сигурно би могъл да я подуши с развитите си сетива на върколак. Но как можеше да превъзмогне това, че той е върколак?
Тя поклати глава.
— Страхувам се прекалено дълго от твоя вид.
Хватката му върху ръцете й се затегна.
— Какво точно те плаши? Зъбите ми ли? Преди съм те хапал, без да те нараня.
Тя потрепери.
— Да не са ноктите? — Той освободи ръцете й.
С една ръка, обвита около раменете й, той й показа другата си ръка. Тя потрепери със синкава светлина. По ръката му се разпростря козина и се превърна в лапа. Показаха се нокти — остри и смъртоносни.
Ванда трепна. Тя извъртя глава и затвори очи.
— Недей.
— Недей какво? Наистина ли мислиш, че ще те нараня?
Тя подскочи, когато усети нещо да докосва бузата й. Козина. Мека и топла. Той погали бузата й, след това се спусна по врата й. Тя погледна скришом и го видя да я гали с опакото на лапата си.
— Аз съм в пълен контрол — каза той нежно. — Довери ми се.
Фил обърна лапата си и плъзна един нокът под ципа на гащеризона й. Плъзна надолу и преряза сутиена й.