— Ти си моя — прошепна той в ухото й.
— Да.
Фил се протегна между краката й и щипна клитора й, докато навлизаше в нея изотзад. Ванда извика, когато оргазмът се разби в нея. Той издаде дрезгав вик, зловещо напомнящ за воя на вълк. Когато падна на одеялото заедно с нея, тя знаеше, че бъдещето й беше решено. Звярът бе белязал своята избраница.
— Добре ли си? — попита я Фил, когато дишането й най-после се забави.
— Да. — Тя се сгуши в тялото му.
Той лежеше по гръб, все още в избата. Обви ръце около нея и погали гърба й. Беше облекчен, че Ванда знае тайната му, но сега имаше друг проблем.
Бринли беше видяла разкриването на способностите му на Алфа. Тя бе водачът на проклетата група, която беше уплашила Ванда толкова много. Без съмнение това е било намерението на Брин — да изплаши Ванда и да я пропъди от живота му. Откъде сестра му бе успяла да открие останалите палета, той нямаше идея.
Сега вероятно бяха в гората, ловувайки лисици или зайци. Като обикновени върколаци, те щяха да останат в животинска форма цяла нощ, връщайки се към човешките си тела малко преди изгрев.
Последното нещо, което искаше, бе Бринли да разбере тайната му. Получаване на статуса на Алфа бе огромно събитие в света на Ликаните. Тя щеше да каже на баща им възможно най-скоро.
Първородният син ставаше Алфа. Фил бе доказал стойността си да бъде истинският наследник.
— Как си станал върколак? — прошепна Ванда.
— Така съм роден.
— Значи, ти си бил истинско зверче като дете?
Той изсумтя.
— Децата на Ликаните обикновено не преминават през първата си промяна преди пубертета. Аз бях на тринадесет.
— Трябва да е било страшно. И болезнено.
— Да, малко. Но ние бяхме подготвени за това. Когато слушаш историите през целия си живот за прилива на свобода, която усещаш, когато бягаш през горите, за тръпката от лова и победата в първия ти лов, тогава наистина си щастлив, когато това се случи.
Тя прокара пръсти по косъмчетата на гърдите му.
— Как са се появили върколаците? Имало е някакъв странен, побеснял вълк, който е ухапал някой човек?
— Това е много стара история. Спомням си как стоя пред огъня, слушайки родителите ми да я разказват. — Той погали гърба й. — Искаш ли да я чуеш?
— Да — тя сложи глава на гърдите му. — Разкажи ми.
— Семейството ми е потомък на древен род на уелската кралска линия.
Тя вдигна глава.
— Значи си принц?
— Не бих отишъл толкова далеч. Тези предшественици са били повече магьосници, отколкото крале. Притежавали са много странни сили и една от тях била да се превръщат в каквото животно си пожелаят. С времето развили лично предпочитание да се превръщат в определени животни. Любимите им били вълкът, мечката, дивата котка и ястребът.
— Ловуващите животни — прошепна Ванда.
— Точно. Защо да се превръщат в мишка, когато могат да бъдат лъв? Моите предци са предпочитали вълците. Всичко било наред, докато не се появили римляните. Келтските племена били разгромени. Моите предци решили, че могат да се измъкнат от римляните като живеят като вълци.
— Други са живеели като мечки, диви котки и ястреби? — попита тя.
— Да. — Фил предположи, че това е било началото на семейството на Хауърд като шейпшифтъри мечки. — Докато предците ми били във вълча форма, те се съвкупявали. Открили, че тези деца били свързани завинаги с вълка. Не можели да избират животното, в което ще се превръщат.
— И така са се родили върколаците — прошепна Ванда.
— Да. От време на време римляните убивали по някой вълк и той се превръщал отново в човешка форма. Били суеверни и се страхували, че нещо свръхестествено ще им се случи, ако не пазят това в тайна. Наричали нашето племе Филипус — тези, които обичат вълците. Името е предавано в семейството ми от векове. Всъщност това е моето име.
Тя го погледна скептично.
— Филипус?
— Сега знаеш защо предпочитам Фил. След като римляните си тръгнали, предшествениците ми решили, че ще е безопасно да се върнат към живота като хора. Но били изминали няколко поколения и те открили, че не могат да останат постоянно в човешка форма. Променяли се в първата вечер на пълнолунието.
— Значи, те били обречени да се превръщат във вълци всеки месец завинаги — прошепна тя.
Той се усмихна.
— Не бих го нарекъл „обречени“. Не съм срещал върколак, който да не обича изблика на свобода, който получаваме всеки месец, когато захвърлим всички човешки правила и условности през прозореца и се държим като… животни.