Ванда остана без дъх. Кожата й настръхна.
— Ти… сигурен ли си?
— Да. Той беше един от Бунтовниците, маскиран като бог, за да се храни от момичетата и да… да ги изнасилва.
Тя въздъхна. Това беше още една от причините да избяга от Зигизмунд. Знаеше, че той ще я малтретира. Можеше да види, че го е сторил с Марта, въпреки че сестра й, изглежда, го желаеше.
— Натъкнах се на него няколко пъти, докато се криех в пещерите. Той винаги ми се смееше и казваше, че съм обречена. Нямаше как да избягам от всемогъщия Касимир. Тогава се телепортирах, преди да успее да се свърже с Йедрек Янов — сви рамене тя. — Зигизмунд е едно злоупотребяващо прасе. Надявам се да сте го накарали да страда.
— Направихме го — каза Фил. — Когато разбрах кой е, едва не го убих.
Но не го е сторил, помисли си тя. Фил е убивал единствено при самозащита. Той бе почтен човек, не като нея.
Ванда вдигна кърпата.
— Марта е в Америка. Видях я в хранилището в Ню Орлиънс, биеше се с Бунтовниците.
Фил трепна.
— Това трябва да е било шок за теб.
Той взе кърпата от нея и разтърка гърба й.
Тя затвори очи, наслаждавайки се на усещането за ръцете му.
— Как се замеси със съпротивата? — попита той.
Очите й се отвориха. Мили боже, този мъж никога не се отказваше.
— Знаеш ли къде е оставила сестра ти дрехите, които е купила?
— Торбата е върху кухненската маса — Фил остави кърпата на плота. — Избягваш темата.
— Можеш да се обзаложиш, че е така.
Тя отиде до масата и извади нещата от найлоновата торба — бельо и сутиен близко до истинския й размер, дънки и риза в каубойски стил.
— Осъзнавам, че може да е болезнено.
— Да се облека като каубойка? — попита тя иронично.
— Не, да говориш за миналото си.
— О, така ли мислиш? Можеш ли да си представиш да изгубиш баща си, сестра си и четирима братя заради войната? Жозеф бе само на дванадесет! Не можах да разбера дали са загинали в битка, или са хванати в плен. Молех се да са пленени, за да бъдат още живи, но когато видях концентрационните лагери, почти исках да са мъртви.
Тя се върна до мивката в кухнята.
— Научих се как да се телепортирам случайно. Една вечер стоях пред някакъв лагер, взирайки се през мрежата с желанието да има начин да вляза вътре и да проверя дали баща ми и братята ми са там. Следващият миг всичко стана черно и аз бях в лагера.
Тя свали бельото си и го изпра в мивката.
— Притичах покрай колибите, търсейки семейството си, но тях ги нямаше. Не можех да повярвам на това, което виждах. Толкова много затворници, наблъскани в такова малко пространство.
Ковчегът се отвори. Господи, не, тя не искаше да си спомня. Всички онези затворници, онези мършави, съсухрени тела, онези мъртви очи, изпълнени с болка и отчаяние.
— Какво се случи тогава? — прошепна Фил.
— Един пазач ме хвана — очите й се изпълниха със сълзи. — Бях толкова разстроена от това, че видях всички тези затворници и толкова гладна. Ухапах го. — Сълзите се плъзнаха по бузите й. — Изгубих контрол и го убих.
Тя погледна към Фил през сълзите си, очаквайки да види отвращение в очите му. То не беше там. Това трябваше да е грешка. Не бе разбрал размера на греховете й.
— Трябваше да се храня всяка вечер. Защо да измъчвам някоя бедна, нищо неподозираща крава, когато можех да убия един нацист? Това и правех. Всяка нощ. Присъединих се към съпротивата. Телепортирах се в някой лагер, освобождавах няколко пленника и убивах по едни нацист само за една нощ.
Фил не каза нищо, а само я наблюдаваше съсредоточено.
Ванда се отдалечи от него. По дяволите. Сега ковчегът бе напълно отворен и всичките й ужасни грехове бяха пропълзели навън.
— Една нощ, след като бях убила някакъв пазач, пред мен се появи вампир. Каза ми, че ме е наблюдавал няколко седмици. Поздрави ме, че съм била роден убиец. Даде ми ултиматум — да се присъединя към Истинските или ще убият лидера на съпротивата.
— Карл — каза меко Фил.
Тя кимна.
— Вампирът беше Йедрек Янов. Той ми разказа за Истинските — тези, които сега ние наричаме Бунтовници. Заяви, че те са в съюз с нацистите. Веднъж щом Германия контролира света, Истинските ще контролират нацистите. Можех да съм част от всичко това. Можех да управлявам света.
Ванда потърка челото си.
— Всичко, за което можех да мисля, бе баща ми и братята ми, които вероятно бяха загинали, биейки се с нацистите. Казах на Йедрек да върви по дяволите. Тогава той заяви, че ще изпрати личните си любимци да ме унищожат — тя потрепери. — Вълците му.